Имам на село баба любима.

Тя ни гостува при нас цяла зима.

Щом се затопли, тръгна си с влака,

ала видях я, че скришом заплака.

 

Месеци минаха в радост и смях,

с нея танцувах, песнички пях.

Хубави гозби готвеше баба,

за да не бъда бледа и слаба.

 

Млякото вечер бързо изпивах,

с бабини приказки сладко заспивах.

Тя ми оплете топла жилетка

и ме научи на сложната плетка.

 

Днес ще кажа на мама и татко

няколко думи, но ясно и кратко:

Искам я баба за цяла година,

иначе с нея и аз ще замина.

 

Маруся Николова