Всичко, което изгубваме – дори онова, което изчезва завинаги – оставя след себе си следи, които никога не могат да бъдат заличени.

Прегръщайки се, ние поделяме помежду си страховете си.

Ако всеки на този свят повярва, че накрая всичко ще завърши добра, няма да остане нищо, от което да се страхуваме.

Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив.

Каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш.

Колкото и силно да се опитваш да противодействаш, когато си болен – боли.

Необходимо е да позволяваш на чувствата ти да излизат от теб. Става по-лошо, ако не го правиш. Тогава те се натрупват и закърняват. А накрая – умират.

Спомените на хората са горивото, което те изгарят, за да останат живи.

Когато дълго се взираш в морето, хората започват да ти липсват, а когато дълго гледаш около себе си хората, започваш да тъгуваш по морето.

Гледано от далеч, всичко изглежда красиво.