Тя спря.
– Знаете ли – продължи тя след кратка пауза – току-що осъзнах, че строгостта на майка ми ме е закалила толкова, че да мога да се грижа за себе си и за дъщеря си сама. Как мога да предам това на майка ми?
Интонацията ѝ се промени, а погледът ѝ стана по-мек.
– Така че, целта ви е... – настоях аз.
– Искам да кажа на майка ми, че оценявам всичко, което е направила за мен. Благодарение на нея, съм сигурна, че самата аз мога да бъда любяща и грижовна майка. Искам да я успокоя, че ще се оправя. Че със сигурност ще споделя с дъщеря си всичко, което съм научила от нея, моята силна и грижовна майка.
Тя се разплака. По гласа ѝ личеше, че е преживяла просветление. Това беше истински дар.
Подобни неща се случват в живота, и те си струва да бъдат споделени.
Автор: Ирина Рижкова
Източник: Bright Side
Бел. ред. Много хора ще се възмутят от поведението на авторката. На пръв поглед тя сякаш принуждава една жертва на емоционален тормоз да поеме вината върху себе си, като дори благодари за причиненото страдание. Поуката от тази история обаче няма нищо общо с безусловното подчинение на родителската воля.
