Дори статуите са копирани от френските дворци. Този стил е нетипичен за английските имения.
Сфинксовете са два. Олющени и тъжни. Но все още пазят и чакат отново по-добри дни.
Вероятно е чудесно да се живее на такова място, предразполага към пълно отпускане.
Има каменни первази, които отделят нивата на градините. Гларусът не пожела да е в снимката и замина към плажа.
От тук се вижда морето със залива. Плажът е под сградите.
Олдуей Маншън си има и малка горичка.
Красиви стъпала свързват двете нива на градината.
От чешмичката не тече вода. Останала е за красота и за спомен.
Малки залепени закачки по настилката. Обикновено тази английска закачка се прави от работниците по настилките с монети от един или два пенса и съществува в много английски градчета. Понеже тук е имението на милиардера Сингер обаче, мястото поддържа квалитета си дори в наше време в очите на работниците по настилките и за това залепените монетки са от цели петдесет пенса.
Айзък Сингер е имал и вкуса, и парите, за да направи дома си такъв, какъвто иска. Изпипано е до най-малките детаили.
Освен имението, Сингер е закупил места наоколо и е построил хотели и къщи за някои от децата си. Интересна подробност е, че тези места не присъстват в много официални гайдове на района. Откритият автобус за туристи също ги подминава. Може би всичко е твърде френско за английските общинари, а може би са забравили колко щедър дарител е бил Сингер. Още се носят легенди за Коледните тържества, които е организирал за местните деца. Всичко това е известно на хората, които живеят тук, те знаят истината и негодуват за отношението на властите към цялата Сингер ситуация.
Ето един доста голям хотел в близост до Олдуай Маншън, построен от втория син на Сингер.
Има и специална плака, която обяснява подробностите и датите около построяването на сградата.
