Отсреща се намира малък хотел, който също е принадлежал на семейството на Сингер. Сайтът и оградата на хотелчето залагат именно на тази връзка за самореклама, но настоящия собственик не е много дружелюбен към почитателите на Сингер, които нямат намерение да нощуват тук или поне да пият кафе до рецепцията.
Ние снимахме само отвън, защото и да бяхме влезли за кафе нямаше да ни разрешат да снимаме вътре.
Баба ми обичаше машината си. Обичаше я ако не повече, то поне наравно с внуците си. Машината на баба ми е Сингер, от тези, които се задвижват с механичен педал, а отгоре се захлупват с лакиран дървен капак. Там, където беше машината – там беше и баба ми. По машината можеше да се познае дали баба живее при леля ми и е само на гости за малко у нас или обратното. Обичах машинния аромат на тази траканица и разпръснатите наоколо платове, парчета, конци, безопасни игли и какви ли още не джунджурии. Винаги внимавахме за мястото на малката маслена помпичка, с която баба нежно омасляваше частите на Сингера. На машината баба ми уши първата розова пипитена рокля без гръб с леко горно (да не ми е студено вечер), на нея ми уши и полата клош, която ми искаха по трудово, когато аз трябваше да уча по биология. Машината не се отваряше всеки ден, а само, когато наистина има нужда. Машината беше живота на баба ми. Шиеше и поправяше почти до последно. Остави я на сестра ми, която е кръстена на нея. Сестра ми не може да шие, а ако се научи сигурно ще си купи нова машина. Откакто баба си замина машината Сингер не е отваряна. Не трака, не мирише на машинно масло, няма разпилени конци по пода. Така и знаем, че баба я няма…
Една от целите на посещението ми в залива Торбей беше да занеса един специален букет. Купихме го и се отправихме към гробищата на Торки, където е семейната гробница на Сингер. Гробището е старо и някои го ползват като районния си парк. В търсене на Сингер подминахме младо семейство, което седеше на слънце на земята с малката си дъщеря без видима причина да правят това именно тук. Сигурно им е омръзнал плажа. Обиколихме почти навсякъде и на края намерихме мястото до църквичката. Трябваше да се досетя, че Сингер не би приел нищо по-малко от най-доброто и си е подсигурил място възможно най-близо именно до църквата.
Айзък е оставил на всичките си 24 законни деца по толкова пари на човек, че са им стигнали за пет поколения напред, преди да свърши основната сума. Тук не слагаме в сметките парите, които те сами са изкарали от развиването на бизнеса. Сингер е починал като милиардер на 63г. възраст.
