Сложена е дори тежка ограда – само на тази гробница. Не е вярно, че хората са равни поне в смъртта. Дори в това не са.
Семейната гробница е почти неприлично голяма и скъпа, в сравнение с останалите наоколо, но пък скромна, в сравнение с финансовите възможности на Айзък и ненаситния му апетит за живот и преуспяване. Получил е и е раздал безобразни количества любов и пари през живота си. Построил е семейна и бизнес империя, която само с името си говори всичко и днес. Имал е всичко, което наистина е искал. Децата му са го оприличавали на дядо Коледа – и като външен вид, а и като поведение. Айзък Сингер е дал работни места на милиони хора по света, продължава да дава и днес. Дал е независимост и смисъл на живота на милиони жени (а вероятно и мъже), за които машината Сингер е била и е еквивалент на финансова независимост и източник на творческо удовлетворение.
Застанах пред гробницата с букета в ръка и искрено благодарих с малко слово на Айзък Сингер за всичко, което е направил.
От името на всички български жени.
И специално от името на баба ми. Без тя някога да ме е молила за това.
Автор: Йорданка Трон
Източник: https://vitoshaword.com/
