Един случаен поглед към начина, по който се представя бракът в популярната култура, може да ни доведе до извода, че да стигнеш до олтара е върховната женска мечта. Сватбените списания са насочени изцяло към жените, а риалити предаванията, в които няколко дами се състезават за заветния годеник, чупят телевизионните рейтинги. Централната атракция на сватбата е Роклята, а облеклото на младоженеца рядко изобщо се споменава.
Мъжете от друга страна са представени като вечно боящи се от обвързване същества, които трябва да бъдат примамвани с хитрост в брачния капан, или да бъдат довлечени до олтара противно на тяхната дълбоко промискуитетна природа, която се ужасява от дългосрочната моногамия.
Свикнали сме със стереотипа, че бракът е естествена среда за жените и задушаваща клетка за мъжете. Но реалността на данните доста по-различна от фантазиите на популярната култура.
Първо, оказва се, че бракът облагодетелства мъжете повече, отколкото жените. „Увеличаването на ползите“, като здраве, материално състояние и щастие – се наблюдава основно при мъжете, сочат изследвания. Женените мъже са като цяло по-добре от неженените. Омъжените жени не са по-добре от неомъжените.
Второ, за разлика от мита, че бракът е свещеният завършек на житейското поприще за жените, реалността е, че около две трети от разводите са инициирани от жени. И това важи не само за младите двойки, но и за съпрузите на възраст между 40 и 80 години, от които скорошно изследване, обхващащо 1147 души, установява, че в 66% от случаите раздялата е станала по желание на жените.
Скорошно изследване на социолога Майкъл Розенфелд анализира обширни данни от проучването „Как двойките се срещат и остават заедно“, проведено с национално представителна за САЩ извадка от 2262 възрастни в хетеросексуални връзки от 2009 до началото на 2015 г.
Резултатите разкриват любопитно явление. Те потвърждават очакването, че жените са инициирали около две трети (69 процента) от разделите в хетеросексуалните бракове, но тази тенденция се отнася само за браковете и не е в сила при съжителствата без брак. Освен това, жените в брачни съюзи докладвали по-ниски нива на удовлетвореност.
Според Розенфелд данните показват, че тенденцията жената да инициира раздялата не е характерна за повечето връзки между мъже и жени, но за сметка на това е характерна черта на браковете между мъже и жени. Това може би подкрепя схващането, че жените преживяват брака като потисничество, вероятно защото той е възникнал от подчинението на жената и до голяма степен още носи неговия отпечатък.
Розенфелд отбелязва, че бракът първоначално е бил основан върху допускането на базата на традиционния закон, че жената е собственост на мъжа. Последните остатъци от това законно подчиняване на жените спрямо съпрузите им, сред които например безнаказаността на изнасилването в брака, са били елиминирани чак през 70-те години на 20.век в САЩ. Повечето жени и днес взимат имената на мъжете си след сватбата – практика, която до 70-те години е била задължителна.
Както не можем да поддържаме гигантските древни структури, без да се борим с ограниченията на древните строителни материали, така е трудно и да поддържаме старите традиции, без да пазим остарелите навици и възгледи за света, от които те са произлезли, смята социологът. Призраците на подчинението на жената все още витаят в сградата на съвременния брак и пречат на омъжените жени.
Източник: Psychology Today
