Мелиса Стенхаус знае, че играта може да има позитивно влияние върху детето. Виждала го е много пъти в ролята си на програмен координатор в неправителствена организация, предлагаща грижа за деца и обучителни сесии за родители. Любимата ѝ история е за момиченце на име Зоуи и любовта ѝ към пайове.
Зоуи била в четвърти клас в извънкласната програма на Стенхаус и нямала никакъв интерес към четенето. „Забелязахме, че прави много сложни съоръжения от кубчета”, разказва Стенхаус, „и разбрахме, че строи декор за готварско шоу с пайове.” Затова Стенхаус и колегите ѝ се постарали малко повече, добавяйки готвене – и по-специално пайове – към програмата. След като си поговорили какво ще ѝ трябва за един пай, Зоуи се научила да пише рецепта и започнала да проявява интерес към готварски книги; това довело до увеличаване на желанието ѝ за четене. „Беше невероятно”, казва Стенхаус. „Това, че изрази себе си чрез игра, подобри четенето ѝ и сега не иска да остави книгите.”
Но подобряването на грамотността е само върхът на забавлението, когато говорим за ползите от играта. Не е тайна, че тя е неразделна част от цялостното развитие на детето – този факт е ясен на изследователите от десетилетия. 20-годишно проучване на университета в Пенсилвания и Дюк Юнивърсити открива връзка между социалните умения (една от ползите на играта) на децата в детска градина и успеха им като възрастни. Играта е използвана по новаторски начини при деца с познавателни, емоционални и физически затруднения, както и при терапия на травма или тъга. Върховният комисар по човешки права към ООН обявява играта за основно човешко право на всяко дете на Конвенцията на Обединените нации за правата на детето през ноември, 1989 г.
Когато се замислите от какво имат нужда децата, за да се гарантира здравословното им развитие – добра храна, образование, стабилно семейство – играта може и да не е в списъка. А би трябвало. Тя е най-важната работа на детето и в същото време е все по-застрашена – например от наблягане на ученето, разпространението на играчките с герои за сметка на креативните игри и тенденцията за свръхангажираност. Но какво точно е играта и какво може да направи за детето ви?
Тя може да има най-различни проявления, но по същността си е занимание, което ангажира и предизвиква ума. Може да е изцяло дирижирана от детето, може да е по-подредена с най-различни инструкции. Може да е самотно занимание или буйна игра в най-различни роли с други деца. Може например да е заснемане на YouTube видео. Ако разширява кръгозора на детето, значи е игра. И ако има подходящи възможности за игра, то тя ще помогне на детето ви да се развие по такъв начин, че никога не бихте си представили, че това се дължи на кубчетата или пясъчника.
Ето някои от ключовите ползи, които носи играта.
Вижте целия текст на страниците на Новите родители.
