Защо повече хора предпочитат моралният подход, базиран на правила?
Някои учени твърдят, че институциите на деонтологията, или принципите като "Не убивай" и т.н., са възникнали в резултат от ирационалните емоции. Но се разглежда и тезата, че влияние оказва желанието ни околните да ни харесват, или силата на популярността. На хората, които се придържат към моралните правила на обществото, се гледа като на по-добри социални партньори. Може би затова повече хора имат деонтологични разбирания.
С развитието на човешката еволюция това е дало превес на единия тип морално мислене - този на следването на правилата, над другия за цели поколения. Затова, вместо да разсъждаваме над ирационалното или емоционално мислене, приемаме морално да съдим въз основа на базирани правила, които сме приели като част от личните си възгледи и настройки на ума.
За задачата
Докторантът в Оксфордския университет Джим Ей Си Еверет и доцент Моли Крокет от университета - преподавател по експериментална психология, посочват, че са тествали хипотезата, използвайки множество вариации за разрешаване на "дилемата с трамвая" и са избрали за наблюдение два вида хора: които вземат деонтологични решения и които са консеквенциалисти.
В рамките на 9 експеримента, наблюдателите са открили, че хората, които избират деонтологичния подход или отсъждат с морално приети постулати (отказвайки да убият невинен човек, за да спасят петима) са смятани от околните за по-благонадеждни и за лица, на които може да се има далеч повече доверие, спрямо другите, които са показали по-голяма гъвкавост в моралните разбирания (избрали са да пожертват мъжа, но да спасят петима).
И не само повече хора са заявили, че биха имали по-голямо доверие на човек с деонтологично мислене, но и са посочили, че биха му поверили парите си. (В рамките на експериментите на участници били дадени пари, те трябвало да ги поверят в ръцете на човек, на когото биха имали доверие и смятат, че е по-вероятно да им ги върне.)
