Внезапно се чул глас:
– Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
– Кой ми помогна?
– Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
– Времето? – почудила се Любовта, – Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
– Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!
Автор: Джериес Авад
