Например, когато мъжете са стресирани или се чувстват разстроени, те обикновено искат да се оттеглят в своята "пещера" (както го описва Джон Грей в "Мъжете са от Марс, жените – от Венера")... тоест дистанцират се по някакъв начин. Така те се опитват да измислят решение на проблема. За разлика от жените, мъжете не се чувстват по-добре, когато говорят за чувствата си по отношение на трудни ситуации. Повечето мъже се сдобиват с по-голяма яснота, след като си "подредят" нещата вътрешно, така че след това да могат да се върнат във връзката презаредени. Да кажем, че партньорът ви има трудности и се нуждае от пространство да се справи с тях. Вие, от друга страна, може да искате той да се отвори към вас и да споделя какво го мъчи, защото това ще ви накара да го почувствате по-близко и да се усетите свързана с него. Да го уважавате обаче, означава да поставите това, което е най-добро за него, над това, което вие искате. В този случай, уважението ви казва, че трябва да му дадете пространство да се оправи сам с проблемите си, въпреки че предпочитате той да говори с вас за тях, именно защото това ще е по-полезно за него.
Мъжете искат жена, която ги окуражава да задоволяват потребностите ѝ, без да бъде сълзливо нуждаеща се - Може би някои от предишните ви връзки да са ви накарали да мислите друго, но всъщност мъжете обичат да дават и това им идва естествено отвътре. Да, правилно го прочетохте. Мъжете желаят да осигурят на жената много неща и искат да я направят щастлива. Това, което те не желаят, обаче е вие да се правите на шеф и да им казвате как да постъпват. Ако жената казва на мъжа какво да прави, тя в края на краищата го "кастрира", като му отнема тъкмо онова, което захранва неговата тежест и стойност – способността му да осигурява защита и стабилност. В такива ситуации вместо той да иска да направи повече за вас, мъжът се чувства победен и смазан и ще се оттегли. Нямам предвид просто да го оставяте винаги да прави каквото си знае и никога да не се обаждате. Има обаче, правилен начин, по който можете да вдъхновите един мъж да посрещне базисните ви нужди (тук имам предвид общите за всички хора потребности, като желанието за емоционална близост, подкрепа, общуване... не визирам това да ви пише съобщения на всеки час). Подходът ви трябва да го кара да се чувства силен, а не да му дава усещането, че се е провалил.
Ако оценявате мъжа до вас и го обичате такъв, какъвто е (заедно с човешките му недостатъци – кой ли пък си ги няма), вие го карате да се чувства силен - а когато се чувствате постоянно разочарована и му натяквате, като все изтъквате какво не прави правилно и добре (казвате например неща като: "Няма значение, просто ще си го направя сама", "Ами тогава ще си говоря с хора, на които им пука за мен, а не с теб"), вие му отнемате мъжествеността.
Снимка: MonoLiza / Shutterstock
Когато жената има стабилна и здрава емоционалност, тя може да накара мъжа си да се чувства силен без особени усилия от нейна страна – така ѝ идва естествено отвътре. Тя изважда наяве най-доброто от него, защото подхожда, мотивирана от любов, а не от желание за контрол. Тя няма нужда той да ѝ повдига самочувствието или да лекува трудното ѝ минало. Тя е с него, защото иска и затова може да го остави просто да бъде себе си.
