„Не харесвам мъже, които преспиват с всяка срещната, която пожелаят.
Те ме карат да мисля, че са просяци, които тършуват из кофите за боклук, за да събират мимолетен момент на пълнота… Не ги харесвам, защото ме навеждат на мисълта за некачествена стока, такава, която трябва да бъде изложена на видно място с табела, на която с големи букви пише „ПРОМОЦИЯ".
Не ги харесвам, защото миришат на подлост, на посредственост...
Те са евтини и въпреки че някои от тях може да са красиви, остават безлични, предсказуеми, скучни.
Но аз не харесвам и такива жени.
Жените, които, пресичайки пътищата си с тези мъже, се налага да се разделят...
Не харесвам тези, които сякаш са в месарски магазин и избират подходящо парче месо...
Не харесвам тези мъже, които не гледат същността на жената, уникалността или дори само обикновената красота, а увъртат около всяка, която се движи. Смятам, че мъж е този, който умее да избира, и то не от лъскавата витрината, където всичко се предлага наготово, а от улицата, от бара, от супермаркета или от общинските градини.
Харесвам онези мъже, които след това правят всичко възможно да те намерят, за да се срещнат с теб, защото сред толкова много очи твоите са тези, които никога няма да забравят."
(Паола Делтон)
