- Хей, чакай! - скочи мъжът и с парите в ръце хукна след скитника.

Целият вагон се умълча. Ние всички внимателно слушахме диалога в коридора. Мъжът крещеше, че хората са лайна. Просякът го уверяваше, че хората са прекрасни и добри.

Мъжът се опита да върне парите, но той не ги взе. Всичко това приключи, когато скитникът се отдалечи, и мъжът остана сам.

Не бързаше да се върне в купето. Запали цигара.

Влакът спря на следващата гара. Слязоха и се качиха пътници.

Мъжът си допуши цигарата, влезе обратно в купето и седна на мястото си до прозореца.

Никой не му обръщаше внимание. Вагонът вече живееше обичайния си живот.

Влакът спираше отвреме на време. Някой се качваше, някой слизаше.

Минахме пет гари. Ето я вече и моята. Изправих се и тръгнах към изхода.

Минавайки покрай мъжа, хвърлих към него бърз поглед. Той седеше обърнат към прозореца и плачеше...

Автор: Михаил Фатахов 
Източник: Gnezdoto