Лятото е почти тук и в ума ми вече жужат всички вълнуващи неща, които ще преживеем с моя мъник. Ще се радва за пръв път осъзнато на животните в зоологическата градина, ще отидем до плажа, и не искам да изпускам изражението му, когато види светулка.
Искам да се насладим на горещите летни вечери заедно, за това си обещах да го оставя поне няколко вечери да постои до късно, за да играем и да хапнем сладолед. Една приятелка онзи ден спомена нещо, което ме накара да се замисля. „Като погледнеш стартегически, имаме само 18 лета с децата си.“ Сърцето ми сякаш спря да бие за секунда.
Синът ми е на 2 и бързо си помислих „Имам само 17 лета с него“.
Да заравяме пръсти в пясъка и да градим спомените си като семейство.
17 лета да се радваме на мързеливите неделни следобеди, размазани на канапето блаженно, с изключени телефони. Или да прескачаме струите на пръскачката в двора, за да победим жегата.
17 лета на детството, на времето, което по право гарантира присъствието на детето под нашия покрив. Където растем заедно и градим усещането му за смислен свят, който някой ден ще го превърне в щастлив възрастен.
17 лета да се хвърлиш през глава и да изучаваш. Да влизаш в приключения, откривайки нови места, дори те да са в нашия щат, или зад ъгъла на улицата ни в малкия ни град.
17 лета, просмукани с мириса на барбекю и липа от задния двор. Време с вкус на пъпеш и бургерите на татко.
17 начина да празнуваш 4 юли с фойерверки и къмпинг, кошници хот дог и скокове в басейна.
17 лета, в които имам привилегията синът ми да е ексклузивно с нас
Преди да стане пълнолетен и да излети като тапа от шапанско по своя път, търсейки приятелите, които ще избере за второ семейство.
17 лета за пътешествия, спане по летища и сладостта да се загубиш на ново място като класически турист.
17 лета на карнавали, лимонада, захарен памук и виенски колела.
17 лета на лосиони, зловещи ухапвания от комари, пикници в парка и планински походи.
Не искам да скърбя за времето, което тепърва ни предстои
Но си давам сметка че то изгаря със скоростта на бенгалски огън. И след като ме мога да ударя „пауза“ и да удължа блясъка на искрите, ще се наслаждавам на всяка секунда от моментите ни заедно тук и сега.
Защото в математиката на детската възраст има магия – 2 бързо стават 10, 10 стават 15, а 15 се превръщат в „Обещавам да ти се обаждам от време на време, мамо“.
