След като вече бил отработил всички удари, юношата, доволен от себе си, се запътил към родната си къща.
Пътят вървял покрай голяма поляна, посредата на която, младежът видял някакъв старец, който тренирал удар с една ръка. И докато юношата заобикалял поляната, старецът без умора повтарял все същия този удар.
- Ей, старче! – викнало момчето. – Какво млатиш въздуха! Така или иначе няма да надвиеш дори дете!
В отговор, старецът предложил на юношата първо да опита да го победи, пък после да се смее. Момчето приело предизвикателството.
Десет пъти той опитвал да нападне стареца и десет пъти старецът го повалял на колене със същия единствен удар на ръката – този, който без умора отработвал. След десетия път юношата вече не можел да продължи боя.
- Бих могъл да те убия още с първия удар! – казал старецът. – Но ти си все още млад и глупав. Върви си по пътя.
Юношата засрамен си тръгнал. Когато пристигнал в родната си къща, баща му, както му бил заръчал мъдрецът, му предал бележката.
Младежът разгърнал бележката, на която било написано: "Един удар, доведен до съвършенство, струва повече от сто недоучени".
