Той е особено успешен в емоционално отношение. Позитивен е и никога не се съмнява. Готов е да поема рискове. Никога не крещи на хората. Не се чувства неспокоен, уплашен или недоволен от себе си. Никога не е разстроен, нито един скандал не може да го нарани. Той е непобедим.
Казват, че един нормален човек няма да се чувства зле цяла седмица, след като е скъсал отношения с баща си. Колко време му трябва да се възстанови? Един ден? Половин час? Пет минути? Или това няма да го притеснява изобщо? Ще се усмихне и ще продължи напред. Ще е „над тези неща“. Когато нормалният човек се дипломира, той вече знае каква е мисията му в живота. Как така? Бог знае! Магия.
Нормалният човек трябва да знае каква отговорност е да бъдеш родител. Как ще знае? Как може някой да разбере нещо толкова сериозно само с четене на книги и слушане на случайни съвети?
Струва ми се, че този нормален човек е един вид митично животно. Хибридно създание с котешка глава и конска опашка, един крак на крокодил и един на пиле. И яде стоманени пирони.
Въпреки това няма смисъл да обяснявам това на клиентите си. Те не ме слушат, когато им казвам, че такова животно не съществува.
В действителност „нормалният човек“ е само очертание, което запълваме с нашия отровен, парещ срам. Приписваме всички най-добри черти на „нормалния човек“ – той е безпогрешен, той е свободен да прави каквото си иска. Ако трябва да го изкрещим, той е свободен да живее!
И всичко, което ни остава на нас, е да бъдем недостойни и нещастни. Искаме да се смалим и да изчезнем, да се стопим...
Можем да говорим за нарцистично разстройство на личността в съвременния свят, но нека го оставим за друг път.
