Случвало ли ви се е да гледате хората около вас и да им се възхищавате за тяхната упоритост и постоянство, пита АТИТЮД? Да си задавате въпроса: „Как да отслабна, да започна да правя упражнения, да стана по-организиран; да напиша голям роман и т.н?”
Историята се повтаря. Уж, всеки един от нас знае какво трябва да се направи и го прави известно време, но енергията бързо угасва, мотивацията все повече отслабва и така губим интерес. Често си казваме, че не си струва или това са прекалено много усилия...”Може да опитам някой друг път!”
Говорим така, все едно пред нас има безброй възможности.
В книгата си „Как да преодолеем стоте най-често срещани саморазрушителни нагласи”, д-р Дейвид Либерман посочва като основна причина за това липсата на дисциплина. Факт е, че ние не се раждаме дисциплинирани, това е умение, което се развива и култивира. Нужно е много повече от моментно желание за осъществяване на дисциплината. Тя е въпрос на трениране на ума. Когато сутрин будилникът звъни, а ние се завиваме през глава, учим ума си на мързел. Когато трябва да свършим важна работа, но вместо това решим да погледаме телевизия или да проверим какво става с нашите приятели във фейсбук, учим ума си на леност.
Д-р Либерман дава няколко насоки, които биха ни подпомогнали в процеса на изграждане на дисциплина у нас самите:
1. Приемане на дисциплината като игра
Дисциплината не е нещо, което може да се включва и изключва. Дисциплината е душевен мускул, който трябва да се тренира, за да може да ни служи. Добър вариант е изработването на система от награди и наказания, която да ни мотивира да се придържаме към решенията си. Ако скачането от леглото рано сутрин е мъчително, предварително си обещайте, че ако не станете от кревата до 5 минути след като е звъннал будилника, ще вземете ледено студен душ същата сутрин.
