Случвало ли ви се е да гледате хората около вас и да им се възхищавате за тяхната упоритост и постоянство, пита АТИТЮД? Да си задавате въпроса: „Как да отслабна, да започна да правя упражнения, да стана по-организиран; да напиша голям роман и т.н?”
Историята се повтаря. Уж, всеки един от нас знае какво трябва да се направи и го прави известно време, но енергията бързо угасва, мотивацията все повече отслабва и така губим интерес. Често си казваме, че не си струва или това са прекалено много усилия...”Може да опитам някой друг път!”
Говорим така, все едно пред нас има безброй възможности.
ОЩЕ ОТ #психология
В книгата си „Как да преодолеем стоте най-често срещани саморазрушителни нагласи”, д-р Дейвид Либерман посочва като основна причина за това липсата на дисциплина. Факт е, че ние не се раждаме дисциплинирани, това е умение, което се развива и култивира. Нужно е много повече от моментно желание за осъществяване на дисциплината. Тя е въпрос на трениране на ума. Когато сутрин будилникът звъни, а ние се завиваме през глава, учим ума си на мързел. Когато трябва да свършим важна работа, но вместо това решим да погледаме телевизия или да проверим какво става с нашите приятели във фейсбук, учим ума си на леност.
Д-р Либерман дава няколко насоки, които биха ни подпомогнали в процеса на изграждане на дисциплина у нас самите:
1. Приемане на дисциплината като игра
Дисциплината не е нещо, което може да се включва и изключва. Дисциплината е душевен мускул, който трябва да се тренира, за да може да ни служи. Добър вариант е изработването на система от награди и наказания, която да ни мотивира да се придържаме към решенията си. Ако скачането от леглото рано сутрин е мъчително, предварително си обещайте, че ако не станете от кревата до 5 минути след като е звъннал будилника, ще вземете ледено студен душ същата сутрин.
