Назови
Според д-р Дейвид едно от най-важните умения за децата е да назовават емоциите. „Трябва да можем да различаваме стреса от гнева или разочарованието“, казва тя. Дори много малки деца могат да преценят дали са тъжни, или сърдити, ядосани, нервни или уплашени. „Да назоваваме емоциите е и в основата на способността ни да сме съпричастни. Питайте ги: „Как мислиш, че еди-си-кой се чувства? Какво ти говори лицето му?“
С порастването на децата вече можем да говорим и за по-сложните емоции, добавя тя. „Можем едновременно да се вълнуваме и да сме нервни и фрустрирани и също така е необходимо да разпознаваме това в другите“, казва тя.
Остави да отмине
Дори и най-силната емоция не трае вечно. Д-р Дейвид съветва да помогнем на децата да го забележат. „Тъга, гняв, притеснение – имат си своята стойност, но също отминават. Те са преходни, а ние сме много по-големи, отколкото са те. Кажете: „Ето това е тъга. Ето така се чувства човек, когато тя свърши. Така и така направих, за да отмине.“
Можем също да помогнем на децата да запомнят, че не е задължително всеки път, когато имаме подобно преживяване, да чувстваме същата емоция. Гмуркането от високо е страшно само първия път. Може да сме много притеснени на някое парти или в час по физика, но да имаме съвсем друго преживяване следващия път.
„Като хора сме много добри в това да си измисляме истории около емоциите“, казва д-р Дейвид. „Не мога да се сприятелявам. Не се справям по математка.“ Това са чувства и страхове, а не фиксирани състояния. Хората и обстоятелствата се променят.“
Накрая, казва тя, помогнете на детето си да планира как ще изпита емоцията отново. „Попитайте: „Кого искаш в тази ситуация? Какво е важно за теб от всичко това?“ Децата се чувстват по-силни, когато започнат да разбират, че е важно не как се чувстват, а как отговарят на чувството.
Източник: New York Times
Публикувано от Новите родители. Още за тревогите, радостите и подвизите на родителството четете ТУК.
