Подобно на много други родители, и финансовият консултант Денис Раян има две дъщери, които са коренно различни една от друга. Ема е на 18 и е затворена, но много интелигентна. От малка не харесва спортни състезания и групови игри. Ани е на 15 и е пълната противоположност на сестра си. Тя е общителна, лидер сред приятелите си и вечно залепена на телефона си.
Докато растат, баща им ги наблюдава внимателно. Насърчава Ема да развива социалните си умения, да се запише на латино танци, да се занимава с благотворителна дейност, а пък у Ани се стреми да възпита чувство за отговорност и желание да бъде положителен пример, след като приятелите й я приемат за лидер, тоест популярността й да има положително въздействие както за нея, така и за околните.
Поведението на Раян като родител е отличен пример за това, което доктор Лий Уотърс, оглавяващ Центъра по психология на позитивизма в университета в Мелбърн, нарича „мъдра родителска техника”. Тя се изразява в умението на родителите да се съсредоточат върху силните страни на своите деца, върху техните таланти и умения, вместо върху недостатъците и слабостите им. Най-правилното поведение според него е родителят да не се опитва да промени детето си, сякаш има нещо нередно у него, а да търси положителните му качества.
Мъдрото родителство, което се основава на психологията на позитивизма, е все още не толкова популярен метод, но достига до все повече родители всеки ден. Уотърс смята, че по този начин децата израстват много по-уверени и успешни личности. Друг важен аспект от този метод е необходимостта родителите да научат децата си да приемат провала, неуспеха като неизбежна и естествена част от живота. Според психологията на позитивизма така децата ще растат по-щастливи и спокойни.
Уотърс казва още, че повечето хора смятат, че работата на родителя е да „поправи” онова, което не е наред (според него или според обществото) у детето, защото така и само така то може да се впише в света и да има пълноценен живот. Ако детето не е добро в математиката, не го карайте да решава задачи от сутрин до вечер с надеждата, че ще ги разбере и ще стане математик, а потърсете област, в която се справя с лекота. Уотърс напомня, че по този начин – съзнателно или не – постоянно изпращаме на детето си посланието, че не е достатъчно добро, че не се справя въпреки усилията, които полага, че от него се иска още и още. Така то ще расте с усещане за малоценност.
