Ученият обръщат внимание и на факта, че повечето родители много държат детето им да бъде смятано за умно. Иска им се да се справя много по-добре, отколкото те самите са се справяли на неговата възраст. От една страна, това е естествено желание, от друга страна обаче, е важно до каква степен това е определящо за отношението на родителя към детето. Ако това е най-важното, ако се е превърнало в болезнена амбиция, то това вече не е полза, а вреда за детето. Нещо повече – истински стрес е за хлапето да се стреми постоянно да отговори на очакванията ви. Много по-важни са щастието, креативността, социалните умения, отколкото непременно изявен талант в определена област.
И ето тук идва отново ролята на провала. В основата на всяка успешна личност е развитото умение да се приема неуспеха и да се живее с него. Не победа на всяка цена. Не участие в състезание, за да бъдеш първи. Не усещане за напразни усилия, ако не получиш накрая медал. Най-важното от всичко е детето ви да се чувства щастливо. Независимо с какво се занимава. Независимо дали е финиширало първо, второ или последно в състезанието. Щастието не бива да се измерва с първите места в класациите, защото няма човек, който да оглави всички класации в живота.
Не можем да спестим на децата си разочарованията, не можем да ги предпазим от злините в света. Но ако им осигурим добро възпитание в спокойна среда, добро образование и усещане за щастие и достатъчна успешност, можем да им помогнем да се справят с тях и да израснат като уравновесени, щастливи и хармонични личности.
Цветелина Велчева
