Той преподава психология в университета „Лойола“ в Чикаго. Често професорите се оплакват, че трябва да преподават на студенти. Брайънт обаче си представя себе си в бъдещето, в старчески дом, с отслабващо здраве, неспособен да се справя сам с всекидневието си. Представя си как се връща назад в миналото и си мечтае отново да говори в аудиторията, да се чувства здрав и с буден ум. Какво ли не би дал да преживее един такъв ден... И изведнъж осъзнава, че днес е този ден. Не се налага да дава нищо, за да получи тази привилегия. Умът може да бъде невероятна машина на времето, която да използваме за да обогатим преживяванията си.

Друг начин да забавите времето и да оцените настоящето, е да планирате „бавни“ моменти. Изчиствайки календара от нещата, които не искаме да правим, можем да направим по-продължителни нещата, които искаме.

Ако не е възможно да отделите цял ден, може да опитате упражнението, което Браънт и Вероф наричат „всекидневна ваканция“. Всеки ден в продължение на седмица планирайте да правите нещо приятно за 10 или 20 минути. Например:

- Да гледате залеза

- Да седнете навън в заведение с чаша хубаво кафе

- Да се отбиете в близката книжарница през обедната почивка

- Да се разходите в парка

Изберете време, в което можете да сведете до минимум нещата, които отвличат вниманието ви – изключете телефона или го настройте на самолетен режим. Опитайте да обърнете внимание на да оцените всяко нещо, което намирате за приятно. Отбележете положителните чувства и изрично ги назовете наум. Активно изградете спомен за чувството и стимулите, свързани с него, затворете очи, задръжте чувството в съзнанието си и се опитайте да го изразите външно по някакъв начин. В края на седмицата си припмнете и седемте „ваканции“.

Истината е, че ние правим почивки от по 10 (и повече) минути много по-често. Само че ги запълваме с триене на имейли, скролване във Фейсбук или шетане из къщата. Когато съзнателно се застоим в свободните моменти, това ни напомня, че имаме такива моменти. И това ни дава чувството, че имаме повече време, отколкото моментите, в които то изтича през пръстите ни. Забавянето е съзнателно усилие, тъй че вие контролирате преживяването и имате по-ясно усещане за това, което се случва.

Но си стува да подчертаем, че не всички моменти от живота се поддават на забавяне. Бавенето понякога ознава покой, друг път – просто туткане. Не всички ситуации заслужават да се задържаме в тях. Хората, които летят често, се научават да пристигат точно навреме, за да не чакат излишно на летището. Малките деца, които бързо прехвърлят вниманието си от едно нещо на друго по естествен начин намаляват времето, прекарано в „досадни“ дейности.

Целта на забавянето е да се насладим на нещата, които са приятни. Да разберем, че имаме силата да разширим времето, когато наистина го искаме. Но времето не спира и никъде не можем да се задържим вечно. Хедоничната адаптация – което е човешката тенденция да привикваме дори с най-хубавите неща – означава, че след време дори гледката от един планински връх може да стане обичайна като изгледа от кухненския прозорец. Но за няколко минути, с правилната нагласа, може да бъде много повече.

Източник: TED