Макар и да звучи парадоксално, свещта като предмет е
почти изцяло лишена от своя собствена символика. Тя по-скоро препраща към два други символни образа, централни за цялата човешка културна практика – светлината и огъня. Извън обобщения знак на свещта като безкръвна жертва пред Бога християнството натоварва с определена символика не толкова предмета свещ, колкото отделните негови елементи: пламъкът представлява божественото присъствие, огънят и топлината от горенето подсказват покорството и смирението на човека пред могъществото на Бога, топящият се восък е чистата от грях човешка плът, фитилът – озарената от божествен плам човешка душа.
Защо в нощта срещу Великден
миряните палят всички свещи от една-единствена, изнесена от олтара? Защото Христос е заявил: „Аз съм светлината на света”, а после казал на учениците си: „Вие сте светлината на света”. И от думите му станало ясно, че единствен източник на светлината в този и следващия живот е и ще бъде един Бог, но тази светлина може да се предава и на последователите на учението, на всички вярващи.
Независимо дали на територията на религиозното или в по-универсален мащаб, силно впечатление прави един факт – свещта не притежава никаква отрицателна символика. Тя е неизменно благ, добър предмет, внушава спокойствие, просветление и вътрешен копнеж на човека към духовното. Във вечно движещия се разноцветен пламък съчетават силите си восъкът, фитилът и въздухът, които в комбинация представляват синтез на всички природни стихии, сякаш претопени и индивидуализирани в единичното пламъче.
Към идеята за единичност, за лична светлина, може да се добави и тази за вертикалност, за вечна устременост нагоре – пламъкът е крехък, трепва при най-лекия полъх, но винаги отново се изправя и продължава да гори, да устоява, да търси висината.
Какво е рожденият ден
без свещички? Малките пламъчета трябва да бъдат угасени с един дъх, но не за да бъдат отправени в мрака на забравеното минало, а за да се покаже устойчивостта на жизненото дихание, по-силно от всичко преживяно досега. Така е и със запалените свещи, които горят около покойника. Те символизират светлината на душата в подемната й сила, чистотата на духовния пламък, който се възкачва на небето, всевечността на личния живот, достигнал своя зенит.
Ако направим пълен кръг и отново се върнем към практическото присъствие на свещта във всекидневието ни, можем да отбележим още някои интересни факти и тенденции.
След 80-те години на ХХ в.
популярността на свещите като декоративни предмети, създаващи уют и влияещи върху настроението и емоционалната нагласа, рязко се увеличава. За последните трийсет години индустрията се развива така, че към момента масово се продават свещи във всякакви форми, размери, цветове и аромати. След началото на 90-те години производителите инвестират в разработване на нови восъчни смеси. Към момента повечето от свещите на пазара са произведени от парафин или от различни комбинации от синтетични восъци и гелове на минерална основа, както цветни, така и прозрачни.
