Как неусетно отравяме отношенията си

Завист към партньора. Той прави нещо по-добре, някъде е по-талантлив и по-умен. И аз съм принудена да „стоя до печката и да го обслужвам“. Не си позволявам (страхувам се или се срамувам) да реализирам своите таланти и способности, а той си позволява и успява! От завист мога несъзнателно да „втъкна пръчка в колелата му“. Например, обезценявайки постиженията му или изобщо не реагирайки на тях, упреквайки го, че е там, а аз съм тук („поне да махне маратонките си от пътя!»). Изразявам съмненията си, че новата му идея ще успее („да, всеки прави това, има дива конкуренция, защо ти трябва? Ще изгориш!»).

Желание за отмъщение. Например, имало е много случаи във връзки, при които не прощават на партньора си. Той направил нещо, което ме обиди, мълчах, може би без да осъзнавам собствената си вреда, а негодуванието стана дълбоко и многопластово и от време на време неволно „изплува“. Разбира се, може да не осъзнавам желанието си да отмъстя на партньора си. Може да е за дреболии, а може би и за глезотии. Често „забравям“ да сготвя храна, пропилявам пари в казина или магазини, идвам в грешното време, за което съм обещала, съблазнявам други жени/мъже. Можете да намерите много възможности за отмъщение.

Мога да кажа със сигурност: ако направите всичко по-горе, с течение на времето връзката ще стане непоносима – и ще трябва или да я прекратите, или да продължите да търпите. Психологически е дистанциране и отдалечаване.

Какво ви позволява да върнете близостта и топлината

1. Доверителен разговор, обсъждащ точките, изброени по-горе. Сключете споразумение, че и двамата партньори се опитват да не прилагат „забранени похвати“ при никакви обстоятелства.

2. Партньорите също полагат усилия да следят за ситуации, в които програмите за „отравяне“ работят несъзнателно.

3. Ако на партньорите им е трудно да забележат своите несъзнателни процеси – тяхната отговорност е да се консултират с психолог и да се подложат на психотерапия, за да повишат своята информираност и способност да бъдат отговорни за приноса си към връзката.

4. Основният език на здравите взаимоотношения е езикът на директните искания. Моля те за това и онова. „Остани с мен тези 15 минути“, „моля, чуй моята история“, „помогнете ми с това“, „прегърни ме“. Искането е обръщение към другия с някакво предложение. Основната характеристика на искането е, че молителят е готов да приеме, както съгласието, така и отказа. Ако отказът не бъде приет вътрешно, това не е молба.

5. Основният принцип на всяка хоризонтална връзка (т.е. не е родител-дете) е принципът „Аз самият съм отговорен за задоволяването на нуждите си. Партньорът ми е до мен, защото ми е по-приятно с него, отколкото без него“. Принципи от рода „моят партньор е отговорен за моето щастие“ не са включени в тази категория.

6. Искрена грижа за партньора. Правя нещо приятно за другия, защото искам и имам свободна енергия за целта. Не очаквам всеки път от него някаква определена благодарност или някаква конкретна постъпка в замяна. Мога и давам.