Как отравянето с олово промени личността на цяло едно поколение
Знаем, че ако детето бъде изложено на олово като малко, като възрастен то ще има по-нисък коефициент на интелигентност и дори увредено психическото здраве. Сега обаче ново мащабно изследване показва, че това може дори да промени личността му. Резултатите съвпадат с предишни изследвания, посветени на ефектите от излагане на този тежък метал през детството, но последиците са наистина дълбоки на фона на широкоразпространеното отравяне с ниски количества олово на цяло едно поколение.
Оловото е невротоксин, опасен в почти всякакви количества. Съществуват множество доказателства, според които то може да намали IQ на хората, изложени на метала като деца, за цял живот. Освен това се асоциира с по-нисък контрол върху импулсите и завишена склонност към насилие. Значителен брой проучвания подкрепят идеята, че възходът на престъпленията в индустриализирания свят от края на 60-те до 90-те и впоследствие – доста забележителният им спад – е пряко следствие от включването на олово в горивото, а след това – на премахването му.
Д-р Тед Шваба от Тексаския университет в Остин проучва дали излагането на олово оказва влияние и върху личността на възрастните и по-конкретно – върху Голямата петорка, петте основни черти на личността. А именно - екстрoверсия (extroversion), невротизъм (neuroticism), насоченост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и съзнателност (conscientiousness). В своето проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Шваба анализира данните за над 1,5 млн. хора от САЩ и Европа, чийто нива на олово са били тествани като деца и които на по-късен етап са правили онлайн личностни тестове.
„Ние носим личността си навсякъде с нас – казва Шваба. – Дори малките отрицателни ефекти на оловото върху личностните характеристики – особено когато ги пренесем върху милиони хора, както и върху всички ежедневни решения и поведения, които се влияят от личността ни – могат да окажат сериозен ефект върху благосъстоянието, продуктивността и дълголетието.“ Нещо повече, Шваба и неговите колеги отбелязват, че ефектите от умереното излагане на олово в рамките на нормалния обхват на личностните характеристики, е проучвано досега само в едно малко изследване.
Шваба открива, че възрастните американци, които са израснали на места с високи нива на олово, имат не чак толкова здрави личности. Само по себе си това може да се дължи на множество фактори, включително различия в градската и селската култура. Федералният закон за чистия въздух в САЩ обаче, с който се спира употребата на оловното гориво, не се налага с еднаква скорост навсякъде. Шваба открива, че хората, родени в момент, в който концентрациите на олово в техния район са паднали, се отличават с предимства, които не се срещат в окръзите, които са се изчистили от оловото на по-късен етап.
Данните от Европа,
където оловното гориво е спряно на по-късен етап, потвърждават две от трите основни заключения на Шваба. И на двата континента излагането на олово води до по-големи нива на невротизъм и на по-ниски нива на насоченост към другите. Ефектът върху съзнателността обаче е бил обратен, което поставя въпроса дали въобще е бил реален.
„Тези три личностни характеристики… съставят голяма част от онова, което смятаме за зряла, психологически здрава личност, те са силни предиктори за нашия успех или провал както във взаимоотношенията, така и в работата“, казва Шваба. Обикновено те се подобряват в рамките на нашия живот, но при хората, изложени на високи нива на олово, тази зрялост се достига много по-трудно и по-късно.
Обикновено поколенческите стереотипи могат да бъдат проверени научно наистина трудно, но ако поколението X, което е било изложено на най-високи нива на олово, обикновено е по-невротично и далеч по-склонно да се оплаква на мениджъра, то вече имаме представа защо това е така.
“От доста време насам знаем, че излагането на олово е вредно, но всяка нова вълна от изследвания изглежда идентифицира нови начини, по които оловото вреди на обществото“, казва Шваба. Днес вече няма оловно гориво, но Шваба отбелязва, че много водосточни тръби, покрити с олово, все още не са подменени, а голяма част от горния слой на почвата все още е замърсена. Той допълва, че чернокожите деца в САЩ са изложени на двойно по-голям риск от излагане в сравнение с белите.
Не на последно място, Шваба смята, че направените в миналото изчисления, според които допълнителното намаляване на излагането на олово ще струва цели 1,2 трилиона долара, не отчитат всички потенциални преимущества.
Източник: IFLScience