Срещнах и едно странно разпределение по дни:
Първи до четвърти ден: Ще направя всичко, за което някога не ми е стигало смелост.
Пети и шести ден: Ще позвъня на всички, към които изпитвам любов или омраза, за да им кажа за чувствата си.
Седми ден: Бих го прекарал сам в гората да размишлявам за живота си, но най-вероятно единственото, за което ще мисля, е за случилото се през първите четири дни от изминалата седмица.
Това, което мен ме накара да се размисля, е седмият ден на този човек. Ето как аз бих прекарала тези седем дни.

Дестинацията е Хавана, Куба. Голяма част от мечтаните дестинации съм ги посетила, остана тази. Преди да замина обаче бих раздала всичките си лични вещи на някого, на когото биха му били от полза. След седмица и без това няма да са ми нужни. Замислих се кого бих взела със себе си. Отговорът изплува най-неочаквано: Всеки, който иска да дойде. Но условието ми е никой от тях да не знае, че след седем дни няма да съм жива. Ще спя малко (три-четири часа), ще ям храна, която никога до сега не съм опитвала. Ще скоча с парашут. Ще плувам с делфините. Ще посрещам изгрева и залеза на морският бряг. Ще записвам всеки миг на видео и ще направя много снимки (по-късно ще обясня защо са ми нужни). Ще напиша писмо. Последният ден ще искам да остана сама. Аз не искам погребение. Искам сбирка, на която всички, които ще дойдат, да се сбогуват с мен (с праха ми), да видят видеото от изминалата седмица, да прочетат писмото ми до тях. Искам всеки да излезе и да разкаже весела случка с мен или нещо, за което съм го накарала да се замисли (ако има такова, разбира се).

Когато бях на деветнадесет започнах да правя списък: „10 неща, които искам да направя преди да навърша 30". Сега този списък се превърна в „Книга на мечтите", която стои на лавицата с останалите ми книги. Различното е това, че тя няма увод и заключение. Всеки ден попълвам нови глави и слагам отметки на вече сбъднатите мечти. Причината да я направя беше страхът, но не от смъртта, а от живота. Страх ме беше да не изживея посредствен, средностатистически живот. На първата страница от тази моя книга пише: „Празнувай всеки свой ден, все едно ти е последен!"

Автор: Даринка Янева / Gnezdoto