Царството на сънищата открай време е царство на необикновеното: поличби или символи, подсъзнателни импулси и страхове.
Но този понякога смущаващ свят на вътрешни вълнения, страхове и желания е вкоренен във всекидневните ни преживявания, твърдят изследователи на съня.
"Структурата и съдържанието на мисленето много прилича на структурата и съдържанието на сънуването. Те са продукт на един и същ механизъм", твърди Матю Уилсън, невробиолог в Масачузетския технологичен институт.
Той и колегите му изучават връзката на сънищата с ученето и паметта.
Сънищата позволяват на мозъка да обработи съзнателните преживявания. По време на сън мозъкът използва същите неврологични механизми, както и през деня, за да изследва миналото, бъдещето и други аспекти на вътрешен свят през нощта. Паметта е проявлението на този вътрешен свят.
"По-скоро това, което си спомняме, е резултат от сънищата, отколкото обратното", казва Уилсън.
Сънищата като учители
Неговата съвместна работа с Ерин Уомсли от Медицинското училище на Харвард се фокусира върху връзката между паметта и сънищата в не-REM съня. Ярките сънища обикновено се явяват по време на REM съня (фазата на бързите очни движения). По време не-REM съня също сънуваме, но тези сънища са по-фрагментарни.
Изследванията на Уомсли показват, че сънищата помагат на хората да усвояват нови знания и умения.
В едно изследване, публикувано в списание Current Biology през април 2010 г., Уомсли и колегите й установяват, че участниците, които по време на не-REM фазата са сънували видео игра с лабиринт, която са играли няколко часа по-рано, са подобрили представянето си драстично сравнение с тези, които не са сънували играта. В същото време, мисленето за лабиринта в будно състояние не е повишило ефективността на играчите.
Въпреки, че изследването се фокусира върху не-REM фазата, изследователите са категорични, че процесът на учене протича във всички етапи на съня.
