Когато тръгне на училище, у детето обикновено се заражда чувство за трудолюбие и старание.
Ако по това време то се съмнява в своите способности или в това, че има равен статус спрямо своите съученици, това може да навреди на неговата готовност за допълнително развитие. Може да доведе и до сериозно чувство за малоценност, което в по-дългосрочен план би могло да унищожи умението му да функционира като нормален и уверен в себе си възрастен човек.
Ако в този период детето достигне до заключението, че постиженията му в училище – или като цяло в бъдещия му професионален живот – са единственият критерии, който определя неговата стойност като човешко същество, това може да го направи работохолик и кариерист, който пренебрегва много от другите аспекти на живота си.
Ако което и да е от тези неща описва вас самите, ви съветвам най-накрая да протегнете ръка към онова уязвимо дете в себе си, което продължава да доминира живота ви, и да му помогнете да порасне. Опитайте се да разберете на колко години е, как изглежда, какво си мисли и от какво се страхува.
Говорете с него.
Вземете лист хартия и два различни по цвят молива – единият в дясната, а другият в лявата ръка. Ако сте десняци, то тогава напишете какво мисли вашето възрастно Аз. А с лявата – това, което детето у вас си мисли. (Ако сте левичари – обратното, разбира се).
В този разговор участвате само вие и вашето вътрешно дете. Как ще го започнете ли? За какво ще си говорите? Отговорите може и да не са това, което очаквате.
Сега, когато вече сте открили детето в себе си, започнете разговора. Време е да развиете взаимно разбиране. Попитайте го за какво копнее. Дайте му това, което иска. Кажете му няколко мили думи, изразете любовта си към него. Посъветвайте го.
Бъдете за него онзи родител, за който то винаги е мечтаело.
Автор: Ирина Парфенова
