Книгите, които всеки може да прочете до 30-ия си рожден ден

В настоящото време, когато младите хора свикнаха да четат кратки парчета високо информативен текст в интернет, леко да прелистват с палец върху екрана на смартфона и да бъдат съавтори на съдържанието, да харесват, да дават обратна връзка, книгите са същинско предизвикателство. Да ги накараме да четат истории в стотици страници понякога не е лесна задача. Но книгите са друг тип изживяване и всеки интелигентен младеж знае това. Те са различен досег със съдържанието. Дават друго усещане. И ако са написани увлекателно, никой уеб текст не би могъл да ги замени.

Въздесъщата мрежа никога няма да може да надвие дълбочината и авторитетния глас на разказвача в някои от най-великите романи, защото тези романи предават идеи, които могат да преоформят мисленето на читателя, да го възпитат и доказано са правили това в продължение на поколения.

Има някои вечни класики, които всеки може да прочете преди да е достигнал 30-годишната си възраст, смята блогърът Марк Черноф от MarcandAngel.com. Те предават основни идеи и представи за устройството на човека, държавата, емоциите, любовта, алчността. Възпитават, помагат на млади хора да разберат. Разбира се, никога не е късно да прочетем някоя от тези книги и след това, но ако го сторим преди, би било значимо и ползно да оформянето на съзнанието.

Ето кои са книгите. Да ги препоръчаме на приятелите, синовете, дъщерите си. Много от тях присъстват в домашните библиотеки. Някои ги има за четене онлайн.

"Сидхарта" на Херман Хесе.

"1984" на Джордж Оруел.

"Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий.

"Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджис.

"За кого бие камбаната" на Ърнест Хемингуей.

"Война и мир" на Лев Толстой.

"Правата на човека" на Томас Пейн.

"Социалният договор" на Жан-Жак Русо.

"100 години самота" на Габриел Гарсия Маркес.

"Произходът на видовете" на Чарлз Дарвин.

"Хляб в пустинята" на Томас Мъртън.

"Повратната точка" на Малкълм Гладуел.