Безспорно лъжите могат да разклатят основите на всяка връзка. Но дали това се отнася и за дребните лъжи по принуда?
Има шест вида лъжи
Откровена лъжа. Всъщност е много просто: задавате на партньора си конкретен въпрос, а той ви сервира откровена лъжа. Например: „Спал ли си с Х?“ – „Не!“ Според експертите не е препоръчително да го подвеждате умишлено. Ако и без това вече знаете истината, по-добре не задавайте въпрос-уловка, а просто кажете направо какво знаете.
Премълчаване на истината. Подозирате, че партньорът ви от известно време има афера. Не го питате направо, но и той си мълчи. Ако в даден момент се изпусне неволно, тогава премълчаването на истината е не по-малко вредно от откровената лъжа.
Саламена тактика. Тази форма на лъжа е особено опустошителна. Разбирате, че партньорът ви ви изневерява. Подлагате го на разпит и накрая той си признава. Но отново лъже, този път за обстоятелствата. Казва, че аферата му е от пет седмици, докато всъщност става въпрос за три години. И макар че много партньори са склонни да преглътнат една лъжа, саламената тактика трайно разрушава доверието между двамата.
Патологични лъжи. Някои хора са се научили да лъжат още в детството си като вид стратегия. На други просто им е трудно да казват истината – това са патологичните лъжци. Хроничното лъжене може да е свързано и с някои маниакални състояния. Този тип лъжци се познават по това, че освен за големи, често лъжат и за съвършено незначителни неща, защото лъжата им е станала навик.
Неточности и пропуски. Ако например партньорът ви „пропусне“ да ви предупреди, че ще ходи с приятели на кръчма вечерта, това също е вид лъжа. Или пък повтаря автоматично „обичам те“, макар че всъщност отдавна вече не изпитва същото чувство.
Всекидневна лъжа. Пример: жена ви не обича, когато се събирате с приятели, за да играете покер, затова й казвате, че сте били някъде другаде.
Честотата, с която лъжете, е определяща за доверието и съответно недоверието. Лъжите до голяма степен са механични. Навярно всеки ден изричаме по някоя волна или неволна лъжа. За съжаление, това вреди на интимните отношения. Разбира се, зависи от темата. Лъжите, свързани с изневяра, несъмнено имат по-сериозни последици отколкото лъжата, че в магазина не са имали млякото, което е трябвало да купите. Но дори дребните лъжи подкопават основите на връзката, защото с времето посяват недоверие. Най-често лъжем за собствено (привидно) удобство, понеже не искаме да се конфронтираме с партньора. Изморително и досадно е да се обясняваме надълго и нашироко или да водим сериозни разговори. Може би краткосрочно това действително е удобно, но лишава връзката от честни взаимоотношения, на каквито в крайна сметка се крепи всяко партньорство. Освен това лъжата издава неуважение към другия. Все пак има ситуации, когато е по-отговорно нещо да се премълчи, отколкото да се каже открито. Защото този свят не е само черен или бял. Понякога изричаме т.нар. „благородни лъжи“, за да проявим състрадание и да не нараним чувствата на другите. Благородна или не обаче, лъжата си остава лъжа и истината винаги е за предпочитане.
