През уикендите моят мъж не можеше да повярва на ушите си колко често нашите синове повтарят: „Мамо, мамо, мамо!“. „Винаги ли е така?“ – питаше ме той, без да скрива ужаса и съчувствието си. „Да, по цял ден, всеки ден. Това ми е работата.“ И аз съм принудена да призная, че това е най-сложната работа от всички, които някога съм имала.
В миналото бях мениджър на много популярен ресторант във Флорида. Случваше се в събота вечер, точно в 19:30, когато ресторантът се пукаше по шевовете, токът внезапно да спре. Но такава ситуация не е нищо в сравнение с това, което се случва сега у дома в 5 следобед. И, повярвайте ми, твърде трудно е да угодиш на клиентите в Южна Флорида, много по-трудно, отколкото на който и да е друг. Но те са като коледен подарък в сравнение с моите неуморими момчета.
Някога имах време. Време за себе си. Сега не е зле да си оправя маникюра. Сутиенът ми вече е за смяна. Не мога да взема душ без зрители. Често използвам за лицето крем за ръце. Никъде не проверяват личната ми карта. Това е доказателство за моето майчинство. Доказателство за това, че съм нужна някому.
В 3 часа през нощта чувам тупкане от малки крачета – някой влиза в моята стая. Аз лежа тихо и едва дишам. Може би той ще се върне в стаята си. Да!
„Мамо!“
„Мамо!“ – гласчето става по-високо.
„Да“ – едва-едва прошепвам аз.
Синът ми млъква, очите му светят в тъмната стая.
„Аз те обичам“.
Това е. Отиде си обратно в стаята. Но думите му още висят в хладния нощен въздух. Ако можех да ги докосна, бих ги взела и бих ги притиснала към гърдите си. Бих взела тихия му глас, който шепне най-хубавите думи на света. Аз също те обичам. На устните ми се появява усмивка и въздъхвам дълбоко. Почти се боя, че споменът ще изчезне, макар че се връщам към него насън, а думите са влезли дълбоко в сърцето ми.
Един ден това малко момче ще стане голям мъж. Той повече няма да ми шепне такива сладки думи. Тогава вероятно нощем ще слушам шума на колите и хъркането на мъжа ми до мен. Ще мога да спя спокойно по цяла нощ, без да се безпокоя за разболялото се дете или за плачещото бебе. Всичко това ще остане в миналото. В спомените ми ще останат тези години, когато съм била необходима и това е било безкрайно изтощително, но… за известно време.
Сега трябва да спра да мечтая за това как някога всичко ще стане по-лесно. Защото истината е такава: да, може и да стане по-лесно, но по-хубав от днешния ден никога няма да има. Днес, когато аз съм омазана със сополи и лиги от моите деца. Днес, когато се наслаждавам на това как малките ръчички обвиват шията ми. Днес, разбира се. Един ден ще имам време за маникюр и педикюр и ще мога да взимам душ сама. Един ден ще се върна към себе си. Но днес аз отдавам себе си на другите, уморявам се, изглеждам смачкана, но ТАКАВА ме обичат. Аз съм нужна някому."
Източник: "Журнал Клубер"
