Акад. Димитър Мишев е от онези български учени, които

стоят на върха, но не умеят да се провикват,

хвалейки себе си оттам. Той даде на страната си близо 45 години изобретателска, конструкторска, научна и преподавателска дейност, създаде цели области в българската икономика.

Създател е на уредите и системите за цветна телевизия

в България. Създател и ръководител над три десетилетия на дистанционните изследвания на Земята от Космоса и на видеоспектрометричните апаратури за тях.

Всеки българин знае имената на космонавтите Георги Иванов и Александър Александров, но малцина се сещат, че престижът на България като 18. космическа държава и 6. със свой космонавт навремето не се роди от нищото. Роди се с усилията на българските учени, с научните програми, с които те защитиха полета на двама космонавти, след като са участвали в изследването на Космоса от първите сигнали на първия изкуствен спътник на Земята.

Един от тези учени бе акад. Димитър Мишев. Той бе научен ръководител на част от проектите за

полета на Георги Иванов

и на научната програма за полета на Александър Александров; ръководител на научните проекти за спътника "България 1300-ІІ" и за мисията "Фобос"; главен конструктор на космическия комплекс "Фрегат" и на уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256", работили на станцията "Мир".

Защо са уникални? Ами защото, когато се появи "Спектър" за наблюдение и изследване на земната повърхност с разделителна способност на 256 канала, американските аналози бяха стигнали едва до 150 канала. А когато през 1989 г. космическата сонда "Фобос" летя към Марс,

българската видеосистема успя да направи единствената снимка на спътника на Марс Фобос.

Тя се появи тогава на корицата на престижното списание "Нейчър" и до ден днешен обикаля научните издания по света, колчем стане дума за Червената планета.