Мъдър японец вървял през заснежено поле, когато видял възрастна жена да плаче.
- Защо плачеш? - попитал той.
- Защото си мисля за живота си, за младостта си, за красотата, която виждах в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток за това, че ни е дал способността да си спомняме. Знаел е, че ще си спомням за пролетта на живота си и ще плача.
Мъдрецът стоял в заснеженото поле, взирал се втренчено в една точка и си мислел. Изведнъж жената спряла да плаче:
- Какво виждаш там? – попитала тя.
- Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог беше щедър към мен, когато ми даде способността да си спомням. Той знаеше, че през зимата винаги ще мога да си спомням за пролетта и да се усмихвам.
