2.Опитайте се да не мислите за времето на изчакване като междинен етап. Обикновено мислим за чакането като за несигурност между това, което правим, и това, което се надяваме да се случи по-нататък. Седим и чакаме, докато всичко се реши. Лично аз винаги се опитвам да определя какво ще се случи там, от другата страна на чакането. Как искам да видя бъдещето след него? Научих много за себе си чрез тази практика, за мечтите и амбициите си, за възгледите си за бъдещето, както и за най-близките връзки и какво искам от тях.

Подобни практики не само помагат да разберете по-добре себе си. Те са от основно значение за генерирането на нови идеи и възприятия. Тишината, промеждутъците от време и разстояние ни позволяват да си представим нещо, което все още не съществува, и след това да въведем иновации според разширавянето на нашите знания.

Очакването ни тегли към настоящето, за разлика от всяко друго преживяване на времето. Когато очакваме, разбираме, че този момент има смисъл сам по себе си, а не като стъпка към бъдещето. Чакането е настоящето. Всеки момент е важен житейски опит

3. Разграничете непродуктивността от чакането.  Ако времето за изчакване отваря нови перспективи за възможното бъдеще, то може да се счита за продуктивно. Но сега тази гледна точка не преобладав. Напротив, често разглеждаме чакането като ограничение на производителността. Когато сме продуктивни и работим добре, времето минава почти неусетно. Когато чакаме, просто е невъзможно да не забележим колко бавно върви то.

Този възглед обаче води само до прегаряне и липса на креативна визия. За да намерим творчески решения на сложни проблеми, имаме нужда от време за изчакване. Очакванията, както и съпътстващите го мечти и скука, задействат "мрежовия режим" на мозъка. Това понякога се нарича „мрежата на въображението“, която ни свързва с творчески подходи и решения, които не бихме намерили, ако ги търсехме умишлено. Те идват само когато мислите ни са на пауза. Изграждането на дългосрочни решения, които водят до бъдещи иновации, изисква скука и очакване. Сегашната работна среда обаче не предлага нищо подобно. Чрез включване на времето за изчакване в работния процес ще бъдем по-малко нервни, по-продуктивни и по-креативни.

4. Използвайте времето за изчакване, за да подобрите социалния си живот. Когато започнах изследването си върху очакването, бях сигурен, че всички го мразят толкова, колкото самият аз. Но пътувайки по света, бях изумен колко различно възприемат периодите на чакане хората от различни култури. Много от моите събеседници не само се притесняват по-малко за времето на изчакване, отколкото аз, а напротив, те се наслаждават. Една от колегите ми от Уганда ми разказа за случаи, когато всички нейни съседи се събирали час по-рано на автобусна спирка, за да чакат заедно. За тях това е шанс за добър разговор. Очакванията също имат особено социално значение в някои култури, тъй като потвърждават стойността на взаимното благополучие. Подредени опашки от хора за храна и вода в Япония след земетресението през 2011 г. в Тохоку са в ярък контраст с кадри от Австралия на купувачи, които се бият помежду си за последната опаковка тоалетна хартия през март 2020 г.

Вместо да мислите за времето като за свой личен оскъден ресурс, можете да си представите, че то е преплетено с времето на другите хора. И тук възниква нов морален императив. Ако времето ми е ограничено от вашето, бих искал да видя, че използвате времето си правилно или, обратно, да ви помогна в борбата срещу социалните структури, които ви карат да губите времето си по начин, който е неблагоприятен за вас. Изследователят на медиите Сара Шарма казва, че нашето време е преплетено с времето на другите, но често налагаме неравномерна употреба на други хора. Тя твърди, че ако не осъзнаем това, ще продължим да лишаваме другите от времето, което им е на разположение. Изследвайки очакванията, можем да видим, че фактори като расово и класово неравенство също се проявяват в тези моменти, допълнително подчертавайки маргинализацията на някои.

Това е особено вярно по време на пандемия. Очаквайки в карантина, докато кривата на заразата не се изравни, докато стане достатъчно безопасно да отида на музикален фестивал, докато се появи ваксина или други мерки, а не животът да се нормализира, инвестирам в социалната тъкан около мен. Инвестирам в нашата обща сигурност. В нашата история обаче времето за изчакване е свързано с безсилие и липса на производителност твърде дълго и това често отрича всички усилия. Вместо това трябва да разбираме очакванията като продуктивна практика, която добавя стойност към живота около нас.

5. Ядосайте се, ако трябва. Очакванията са различни. Чакането на забавен полет е различно от чакането на резултатите от скрининга за рак. Чакането на опашка за атракция в Дисниленд не е като чакането на присъда за военни престъпления. Не всяко чакане е от полза. Понякога е редно да ни ядосва, особено когато проявяваме съпричастност към други хора, които чакането ги лишава от силата им. Тази съпричастност ни дава по-дълбоко разбиране за живота на човек, чийто опит е много различен от нашия собствен. Както пише Мартин Лутър Кинг-младши в писмото си от затвора в Бирмингам (1963): "Чувах думата "Чакай!" в продължение на много години ... Това "Чакай!" почти винаги означава "Никога" ... Трябва да видим ... че "справедливостта, забавена твърде дълго, е отменена справедливост."

Когато моето време е тясно свързано с вашето време, трябва да се възмутя от неговото неравномерно разпределение - когато много от вас просто ги молят да почакат. В такива моменти трябва колективно да крещим, че повече няма да чакаме.

 По материали от Psyche

Източник: Мениджър Нюз