Хората имаме навика да съдим прибързано. Рядко се поставяме на чуждото място. Предпочитаме да осъдим, вместо да разберем; да реагираме, вместо да помислим.
Тара Брач, родена през 1953 година, американски психолог, писател и привърженик на будистката медитация и ръководител и основател на общността за медитация на Инсайт във Вашингтон, коментира умението на човека да променя отношението си към другите в зависимост от обстоятелствата. Напомня ни, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и че е добре да изчакаме, преди да се обидим, осъдим, отблъснем.
„Представете си, че се разхождате в гората и изведнъж видите до едно дърво малко куче. Приближавате се до него, но то изведнъж започва да лае и прави опит да се нахвърли отгоре ви с оголени зъби. Несъмнено ще се почувствате уплашени и ядосани. В следващия момент обаче забелязвате, че едно от крачетата на кучето е попаднало в капан. Моментално настроението ви се променя и чувствата ви преминават от гняв към загриженост и състрадание. Веднага разбирате, че агресията на това куче се дължи на болката, която изпитва. Това се отнася и до хората. Когато се държим агресивно, трябва да знаем, че това се дължи на факта, че се чувстваме така, сякаш сме попаднали в капан, чувстваме се наранени, пренебрегнати, обидени. Колкото повече обаче се научаваме да гледаме на света през очите на мъдростта, толкова повече възпитаваме у себе си едно състрадателно и добро сърце.“
