Мили дами, особено вие, майките на малки деца, кога за последно обърнахте внимание на себе си? Кога си подарихте малко време, кога си купихте нова рокля, кога си сложихте червило, кога за последно се наспахте?
Потънали в рутината на ежедневието, в грижата за децата и за дома, забравяте ли за себе си?
Ето какво: не позволявайте на тиганите и тенджерите да блестят по-ярко от очите ви. След време вашите деца ще помнят усмивката и искрата в очите ви, а не чистотата на дома ви. Нека прашасват рафтовете, но не и мечтите ви.
Забравете да пуснете пералня, но не забравяйте да си поиграете с децата.
Оставете готвенето за утре, но не пропускайте шанса да излезете с приятел или да почетете хубава книга.
Не пускайте днес прахосмукачката, но пуснете лошите мисли.
Не измивайте мръсните съдове, но отмийте ненужното бреме, премахнете всяка зла мисъл, всяко нещо, което ви потиска и уморява.
Не подреждайте всяка играчка, но направете място за хубави емоции в душата си. Освободете се от негативните хора. Освободете се от критичните хора. Освободете се от токсичните си приятели. И най-вече – освободете се от чувството на вина, че правите нещо за себе си.
С всеки изминал ден не ставате по-млади. Времето, прекарано в чистене, пране, готвене, простиране, няма да ви се отплати. Удоволствията от живота ще стават все по-трудни с времето. Не отлагайте щастието си.
В края на пътя никой няма да си спомня колко силно са блестели тиганите ви, колко чиста е била къщата ви, но ще си спомня искрата, която сте носили у себе си, ще помни приятелството ви, ще помни усмивката ви – по това ще познаете, че сте живели пълноценно.
Цветелина Велчева
