Ако мъжът не проявява никаква ревност, жената вместо да се радва, често започва да се пита на какво се дължи това – на огромно доверие или по-скоро на липса на любов и привързаност?
Още повече въпроси идват, ако с течение на времето той се промени. Например след раждането на детето или след няколко години брак, изведнъж стане толерантен и престане да ревнува.
Дали любовта му е изстинала или пък се е появила друга.
Всички тези мисли се въртят в главата на жените.
Защо се появява ревността и нормално ли е това
Наистина в отношенията между мъжът и жената въпросът за ревността възниква доста често.
„Ревността е негативно оцветено чувство, свързано с факта, че човек се чувства обиден, измамен или просто лишен от вниманието на партньора си. Като същевременно вярва, че той (тя) винаги е бил честен и внимателен към него“, обяснява психологът Кира Макарова.
По правило ревността е свързана и с факта, че човек е толкова незрял, че смята другия за своя собственост. В една или друга степен всеки носи това чувство. Почти невъзможно е напълно да се отърве от него, но трябва да се научи и да може да го контролира.
Това наричаме емоционална интелигентност
Ако един мъж ревнува, показва своята ревност, разбира се, той предявява права на собственост към жена си. С други думи вярва, че тя му принадлежи напълно. И това е доста често срещано явление. По някаква причина мъжете често се държат по този начин.
От друга страна той трябва да може да се справи с това чувство, да запази за себе си нездравословните си амбиции, да може да се контролира и да преговаря с партньора си, без да излива собственото си негодувание върху него.
Ако не може сам да се справи с чувствата си, е добре да се обърне към семеен психолог, който да изпълнява функцията на медиатор: да помогне на партньорите да се изслушат и да се чуят.
Той може да помогне в преговорите, но дори и да не успее, вероятно ще им помогне да вземат решение.
Ревността е чувство, с което трябва да се борави много внимателно.
А защо жената се тревожи, ако той не ревнува
Ако съпругът не ревнува, може би се проявява като зрял човек, който дори и да изпитва чувство на ревност, го пази в себе си. Или не ревнува, защото разбира, че жената, с която има връзка, е отделен човек и трябва да уважава нейните граници, да ѝ се доверява.
Ако мъжът внезапно спре да ревнува, ключовият момент тук не е липсата на ревност, а фактът, че нещо се е променило във връзката. Партньорът се държи различно и жената го усеща. Тя се притеснява дали самата връзка се е променила или има друга жена, или той просто е загубил интерес към нея или към всички жени. Причините може да са различни.
Ревността е като лакмус в една връзка. Струва си да помислим защо един мъж ревнува, защо говори за това. Ако е в поносима доза, е добре да го обсъдите.
Връзките са взаимна инвестиция. И двамата партньори влагат своите емоции, чувства ...
Ако единият „анулира“ тази инвестиция, тоест с поведението си дава на другия да разбере, че е „изтеглил“ всичко от тази „сметка“ , партньорът му има право да гневи.
Въпросът е само как той изразява недоволството си и дали може да се контролира. В някои семейства може би е необходимо да се помогне на един от партньорите да обуздае ревността си.
Появата на ревност не може да се счита за добър знак. Принципът "ревнува - това означава, че ме обича" е подобен на този: "бие ме, това означава, че ме обича".
Винаги подобно поведение е свързано с чувството за собственост.
Ако съпругът не проявява ревност, това е норма, а не причина за вълнение.
Ако обаче наскоро нещо в поведението му се е променило , трябва да анализирате какво точно се е случило и да действате според ситуацията.
Запомнете: ревността не е знак за любов, тя е личностна черта.
