На баня в София

Крикор Асланян е роден в София през 1936 г. Завършил е френска филология в СУ "Кл. Охридски" и външнотърговска академия в Москва. Цял живот е живял в София и е видял много метаморфози – как изчезнаха цели улици, площади, пасажи, как хората се промениха. Пише за родния си град само от любов към него.

С тези негови спомени – на една нестандартна и малко позната тема - започваме поредица, в която Крикор Асланян ще разкаже за живота в някогашна София и за самия град – такъв, какъвто го е изживял и видял лично.

***

Минералните извори на София са известни още от най-дълбока древност. Общо са над 40, а днес се използват едва шест от тях. Това обаче невинаги е било така.

В София от 40-те години на миналия век имаше много бани, които столичани ползваха активно: Централна баня, баня „Банишора”, баня „Мадара”, банята на „Ситняково”, Подуянската баня, банята в „Ючбунар”, банята в Долни Лозенец, банята в Панчарево, Овча купел, Горна баня и банята в Княжево. Софиянци използваха и минералните води и на село Банкя, но тогава то не беше квартал на столицата.

През онези години малко бяха апартаментите и къщите, които имаха баня. Вероятно богатите са имали, но едва ли са били много тези щастливци. Затова столичани ходеха да се хигиенизират в обществените бани.

Основната част посещаваха Централна баня. Тя имаше две части - мъжка с вход от градинката и женска, чийто вход беше откъм площад „Бански”. Беше приятно да видите жените да излизат от банята румени и усмихнати, белнали се като селски погачи.

Беше традиция хората да си казват „Честита баня”,

когато се срещнат след изкъпване, което обикновено ставаше един път седмично. Но тогава нямаше да чуете „Взех си душ”, защото къпането в обществена баня беше цял ритуал.

Купуваш билетче първа или втора класа с номер, чакаш да ти дойде редът. Понякога това можеше да трае няколко часа. Влизаш, разпоредителят ти посочва кабинката, ако си първа класа, или шкафче, ако си втора, там се събличаш, обуваш налъмите, които имаше във всяка кабинка, взимаш си сапуна, кисето, калайдисания меден тас, бурнуза (хавлията – бел. ред.) и тръгваш към курните (курна - корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане – бел. ред.).

Някои си вземаха и билетче за теляк.

Имаше една стаичка с много пара, напомняше съвременните сауни, но беше не особено приветливо помещение. От вечната влага дървените части бяха прогизнали и зеленясали, подът хлъзгав, та трябваше да се внимава.

След кратък престой в тази парна камера отивахме при теляка, при когото сме си запазили ред. Щом свършеше с предишния клиент, той хвърляше няколко таса вода на седалката, облицована с фаянсови плочки, и канеше следващия клиент да седне. Вземаше кесия от груб плат и започваше да жули яко. Това търкане играеше ролята и на

сериозен масаж,

кожата се зачервяваше от засиленото кръвообращение.

Изплакнат обилно с топла вода, следваше измиването на главата със сапун на клиента. Често пъти хората забравяха да си вземат сапун от вкъщи, затова на касата продаваха малки сапунчета, наречени „сапун за баня”, които струваха 5 стотинки.

След измиването на главата следваше насапунисването на тялото и клиентът биваше изпратен на душа, за да се измие хубавичко от сапуна. Следващият клиент сядаше на неговото място и цялата процедура се повтаряше.

Имаше един теляк арменец, не помня името му, но съм го запомнил с това, че беше кръстил сина си Ленин. И тъй като

въпросният Ленин бил най-слабият ученик в класа,

накараха баща му да му смени името.

Обикновено на теляка се даваше бакшиш, за да те търка по-усърдно и по-продължително. Теляците бяха голи, само с препаска като Тарзан, и затова имаха специална кесия, в която слагаха бакшишите.

В мъжката баня имаше два басейна, единият малък, а другият по-голям, та можеше и да се поплува.

За притежателите на билет първа класа имаше кабини с кушетки, постлани с чисти чаршафи, които се сменяха пред клиента. След баня можеха да си полегнат в кабината и да дремнат за почивка.

За по-сериозно плуване имаше плавалня. След 1944 г. се провеждаха и курсове по плуване по линията на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната).

За желаещите да се уединяват при къпането в банята имаше и вани.

В България корупцията не е от вчера. Тя има своя дълга история и традиции. В банята тя съществуваше полулегално.

Тъй като се чакаше с часове,

по-находчивите стояха до вратата и когато някой клиент не се отзоваваше на повикания номер, тарикатите даваха на служителя своя билет, неотговарящ на номера, влизаха и вътре ставаше разплащането. Имало е, има и винаги ще има тарикати, които да корумпират нископлатените чиновници и служители.

В северното крило на Централна баня имаше водно-лечебен център, където софиянци можеха да се подлагат на различни лечебни процедури, вкл. кални бани.

Някъде до 8-9-годишна възраст майка ми ме водеше в женската баня. Но нямам някакви спомени от онези години. Навярно не съм бил дорасъл за натрупване на впечатления от това място.

Поради голямото чакане в Централна баня започнахме да ходим в баня „Банишора”, където опашките бяха много по-малки. От Женския пазар дотам не беше много близо, но се чакаше много по-малко. А когато

през 1946-1947 г. построиха трамвайната линия по бул. „Христо Ботев“

и тръгна шестицата, отиването до баня „Банишора” стана много приятно и бързо.

Преди Освобождението и веднага след това отиването на баня е било цяла еднодневна екскурзия. Особено за жените, които се събирали с роднини, приятелки и съседки и ходели на баня на цели тумби.

Слугите на по-заможните носели бохчите на ханъмите до хамама (банята).

Храна за един ден, задължителната лимонада (от натурален лимонов сок, вода и захар), спално бельо за пране, дрехи и т.н. На връщане късно следобед се криели от погледите на мъжете, за да не им подмятат разни закачки, от които бузите им ставали още по-червени.

В София баните бяха пръснати по квартали, което даваше възможност на хората да ги ползват по-лесно. До по-отдалечените се ходеше само за лечебни цели. Това бяха Горна баня, Овча купел и Княжево.

Нуждаещите се от лечебни бани вземаха стая под наем за 2-3 седмици и правеха водни процедури. Горна баня и Княжево бяха курортни селища, където софиянци ходеха да летуват. Владая също приютяваше немалко жители на столицата през летните месеци. Чистият въздух, горите и китните поляни бяха прекрасно място за отдих през горещите дни на годината. Тези курорти близо до града имаха и преимуществото, че даваха възможност на мъжете, които не могат да си позволят да затворят на магазина или работилницата, да изпратят семействата си на курорт и вечер да отиват при тях.

За голямо съжаление

тези прекрасни и здравеносещи центрове днес са напълно изоставени от държавата,

която нито ги оползотворява, нито ги дава на друг. И по този начин лишава хазната от огромни печалби.

Сградите или са изоставени, или се използват не по предназначение, какъвто е случаят с баня „Банишора”, превърната в кафенета и супермаркети.

От направеното проучване през февруари 2011 г. се установи, че единствената действаща баня е тази в Панчарево. Там има и пример за съвременно използване на топлата минерална вода за лечебни и забавни цели.

Много плачевно е състоянието на банята в Овча купел.

Тази прекрасна импозантна сграда е изоставена. Топлият минерален извор, дар от природата, няма кранче, за да бъде спряна водата, и това безценно богатство се излива направо в реката.

А ето какво четем за тази баня в книгата на Александра Монеджикова „София през вековете”, издадена през 1946 година:

„В една дописка, печатана в „Цариградски вестник” от 1 ноември 1858 г., се съобщава за

земетръс в София, станал на 18 септември същата година: „Половината част на запад от града, гдето никога не е имало вода, в този час се показва гореща вода да изригва и изкачва нагоре и толкова много вода, колкото да кара три камъка воденични”.

Преданието обаче твърди, че по-рано, преди сто-сто и петдесет години, на това място е имало топъл извор, който постепенно е изчезнал. Около него е възникнало малко селце - Сапольово. Минералната вода на Овча купел започва да се използва по първобитен начин през 1909 г., когато изворът получава името си. Днес над него се издига грамадна модерна банска постройка, разположена на 590 м надморска височина,

с много обширен кръгозор и великолепен изглед

към оградните планини.

Водата на Овча купел има температура 30-40 градуса и е лечебна при ревматизъм, нервни страдания, ендокринни смущения, диабет. Освен басейн, душове и вани с изворна минерална вода има басейн със затоплена до 37 градуса минерална вода и всички удобства за слънчево и калолечение.

В самата банска сграда се помещава Държавен институт по балнеология и физиотерапия, в който работят лекари специалисти.”

Това е към 1946 г., когато е издадена книгата на А. Монеджикова, а сега там има само руини. В същото плачевно състояние са и баните в Горна баня, Княжево, Банкя.

Автор: Крикор Асланян