Моите родители имаха подчертани интереси както към операта, театъра, оперетата, така и към киното. Не пропускаха хубавите филми и когато бяха подходящи за деца, водеха и мен. Живеехме близо до Женския пазар и затова ходехме в централните кина - "Македония", "Модерен театър", "Глория палас", "Капитол", "Европа палас", „Рекс“, „Уфа“ или „Екселсиор“.

Един от първите филми в живота ми е „Децата ни гледат” в "Модерен театър".

Мелодраматична любовна история, в която братче и сестриче изиграваха важна роля, за да върнат „блудния“ си баща към семейното огнище. Имаше пикантна сцена (бащата и любовницата се прегръщаха и целуваха страстно) в кабината за преобличане на плажа. Нашите бяха силно притеснени, че синът им гледа такива неморални сцени, но го преглътнаха. А когато през 1945 или 1946 г. пуснаха мюзикъла „Красавиците от Зигфилд”, той беше забранен за деца под 16 години. Филмът имаше огромен успех и се задържа на екрана на кино „Рекс” месеци наред. Аз имах възможността да го гледам едва 60 години по-късно. Беше абсолютно целомъдрен мюзикъл.

Едни от първите филми, за които си спомням, са „Индийската гробница” и „Клетниците” с Хари Бор. Силно впечатление ми направи и английският филм „Големите надежди“ по романа на Чарлз Дикенс, подробности от този филм си спомням и до ден днешен. Даваха го в кино „Модерен театър”.

В края на 40-те или началото на 50-те години се появи екранизацията на оперетата на Йохан Щраус

„Прилепът” - австрийски музикален филм. Гледал съм го най-малко 15 пъти.

Бях научил наизуст и либретото, и музиката, даже много от репликите на героите. Когато на маскен бала у граф Орловски се събираха всички герои на филма, тръпнех за последствията от тази среща, макар че отлично знаех точно какво ще се случи.