Другият филм, който подлуди софиянци, беше „Във възрастта на любовта“, аржентински, с прочутата Лолита Торес. Също музикален филм с прекрасна музика и песни, които вълнуваха романтичните столичани. Гледал съм го 8-9 пъти.
Ще се върна няколко години назад, за да спомена филмите за Крачун и Малчо. Последният, който гледах, беше „Крачун и Малчо ловци на духове”. Това беше

една от последните прожекции в кино „Уфа”.

Скоро след това го закриха, за да се превърне в „Културен дом на строителните работници”, или „Дюлгерското”, както го наричаха софиянци.

Смехът на старософиянци беше свързан и с филмите на Лаурел и Харди. Незабравими кадри, незабравими преживявания, актьори с ненадминат талант, умрели в нищета.

Те разсмиваха с тъга в очите и бъркаха в душите ни нежно. Има ли нужда да споменавам Чарли Чаплин с неговите „Треска за злато” и „Модерни времена”?

Прожектирането на съветски филми преди 9 септември 1944 г.

беше рядкост. За сметка на това след тази дата те преобладаваха в програмите на столичните кинотеатри.

Един от най-старите съветски филми, прожектиран у нас, беше „Цирк” с прочутата красавица и талантлива актриса Любов Орлова. Филмът, заснет през 1936 г., разказва за  жена, гонена от расистите в САЩ и изнудвана от партньора си (американец) в цирка заради детето, което има от чернокож. Главната героиня намира съчувствие и нова родина в Съветския съюз и, естествено, нов партньор - красив и благороден съветски човек. Нали в съветското общество всичко завършва прекрасно и оптимистично!