Може ли някой от моите връстници да забрави комедиите с ненадминатия унгарски комик Калман Латабар „Отмъщението на копчето” и „Петък, 13. число”, филмите от тогавашна Чехословакия „Търси се квартира” и „Съкровището”? Ами френските „Певецът от Мексико” с Луис Мариано и Бурвил, „Враг номер едно” и "Али Баба и 40-те разбойници” с неповторимия Фернандел, блестящата музикална комедия "Симфония в злато”?

Сталин беше погребан и култът развенчан.

Затоплянето между Изтока и Запада започваше да се чувства и в киносалоните. Първата лястовица беше Седмицата на френското кино от 8 до 14 април 1957 година.

В София настана суматоха. Как да се снабдим с билети за всички филми? Това беше страшният проблем. Билетите струваха смешни пари - 1,60, 2,00, 2,40 и 3,20 лв. В „Заводпроект”, където работех тогава, бързо решихме въпроса. Свързах се с кината и

откупих по една цяла прожекция за всички филми.

За улеснение на касиерките купихме билетите без места по съответната цена. Дадоха ни и скици на киносалоните и бюрото ми се превърна в билетна каса. Но така или иначе нашият проектантски институт всеки ден беше на кино и гледахме десетина филма, сред които „Татко, мама, слугинята и аз” с Никол Курсел и Морис Роне в кино „Македония“, „Овенът с 5 крака” с Фернандел в „Отдих и култура", „Жервез” по Емил Зола с Мария Шел.

Незабравими ще останат за софиянци срещите им с френските филми „Фанфан лалето“ с Жерар Филип, „Червено и черно” и „Пармският манастир” с Жерар Филип и Даниел Дарийо, Жан Маре и неговия граф Монте Кристо, „Тримата мускетари” с Бурвил. И още стотици други човешки филми без излишни кръвопролития, жестокости и агресивност като днешните.

През 1956 г. новост беше появата на индийските

филми на Радж Капур - „Бродяга” и „Господин 420”. Всички циганчета пееха песента на бродягата и тракаха в такт с четките за лъскане на обувки по ваксаджийските сандъчета.