Облеклото на тези забави не беше особено изискано, но младите хора се стараеха да се облекат прилично и по възможност модно. Особено момичетата. В края на 50-те години излезе модата на полите от тафта на едри карета, които се носеха отдолу с фусти.

И силуетът на момичетата стана доста обемист.

Ние, момчетата, ходехме с тесни панталони-кюнци. Долу широки 15-16 см. И с маншет, широк 7-8 см. Трудно се обличаха, но мода - няма как. Ризите бяха на едри карета в ярки цветове с широко столче, закопчаващи се с две копчета. Панталоните се носеха с тесни тиранти. Коланът на панталона също беше доста широк и се закопчаваше с три копчета. На главите си много носеха каскети с пречупени козирки или жокейки. Така изглеждаха софийските „апапи“ от онези години. На краката беше модно да се носят „алпинки“ с широки езици отгоре или обувки от велур с цветни шевове.

Когато нямахме с нас момичета, чакахме да засвири оркестърът, момичетата да започнат танца с приятелка и ние отивахме да ги разделим. Беше прието за нормално и обикновено не отказваха. Ако си допаднехме в танца, често танцувахме заедно цялата вечер.

Ученици от нашия техникум бяха съставили малък оркестър

на име джаз „Асансион“. Бяха 5-6 души, свиреха много хубаво и почти всяка неделя ги ангажираха за някоя танцова забава. Ръководител им беше акордеонистът Сашо Америката, Христо Рашков-Масажиста свиреше на тромпет. На барабаните беше Бъц, който в училищния духов оркестър свиреше на най-голямата туба. Като я наденеше на главата си, целият се загубваше в инструмента. На кларнет свиреше Христо от по-горния курс. С моя съученик Любо често ходехме на танцови забави, където свиреше джаз „Асансион“.

От време на време ставаха и сбивания на тези танцови забави, но сравнително рядко. Оръжието беше отвертка. За огнестрелно оръжие не можеше дори да се мечтае. Сега, законно или незаконно, мнозина имат патлаци – „ютии“ според жаргона от 50-те години.

Не можем да говорим за заведенията на стара София, без да спомемем кафе-сладкарница „Бамбука“. То си имаше някакво търговско име, но едва ли някой си го спомня, а може би и тогава малко хора са го знаели. Всички го наричаха „Бамбука“ заради декорацията на бара, изработена от бамбукови пръчки.

Там се събираше бохемата на София,

сред тях имаше и дребни мошеници, непризнати поети и писатели, момичета с по-свободни нрави, които развяваха „конски опашки“, и други интересни екземпляри от софийския „хайлайф“.

Кафенета, сладкарници и ресторанти има и сега. Дискотеки - също. Но атмосферата вече е друга. Сега даже редовните посетители на някое заведение рядко се познават. Сега понякога се гърми и дори убива в дискотеки и в ресторанти. Тази София не е „нашата София“ с митите всяка вечер улици, София – град-градина, както често я наричаха чужденците.

Крикор Асланян