Колко пъти сте чували, че ще се случи нещо прекрасно, а никак не сте повярвали на твърдението?
Ако е често, то знайте, че сте в противоречие с популярната психология и книгите за самопомощ, които проповядват постоянна и почти безумна оптимистична настройка към света. Всички, навсякъде, постоянно и по много говорят за ползите от позитивното мислене. Със сигурност има множество доказателства за тях и голяма част от изследванията показват, че оптимизмът носи много положителни неща, включително по-добро здраве и емоционално благоденствие. Но какво може да се каже за хората, които мислят, че чашата е наполовина празна? Толкова ли е страшен песимизмът?
Всъщност най-новите изследвания показват, че някои форми на песимизъм могат да носят своите ползи
Песимизмът не е просто негативно мислене. Науката за личността разкрива, че той включва и фокус върху резултатите – това, което очаквате да се случи в бъдеще. Докато оптимистите очакват, че положителните резултати ще се получават по-лесно и често, песимистите определят като по-вероятни отрицателните резултати. Съществува специален тип песимисти, които ползват негативните идеи като щит, приемат този модел на мислене и го ползват за своите цели. Според изследванията подобен начин на мислене ще е от помощ за постигане на положителни резултати, а и ще доведе до някои неочаквани награди.
Другата основна форма на песимизъм се изявява под формата на негативни резултати и положителните ефекти са съществено по-малко.
Ефективност и увереност
Как всъщност функционира отбранителният песимизъм и какви ползи можете да очаквате от него?
Учените предполагат, че той е стратегия, използвана от хората, за да се справят с повишените нива на тревожност (която може да ги накара да се отдръпнат от целите си, вместо да ги преследват). Ключовият фактор е поставянето на ниски очаквания за резултат от конкретен план и след това да си представите подробностите за всичко, което може да се обърка.Това дава на отбранителните песимисти план за действие, с който да не допуснат каквито и да било предполагаеми неприятности да се случват.
Едно проучване показва, че това има общо с отрицателното настроение. Когато получат външна подкрепа на положителните емоции, отбраняващите се песимисти се представят зле на тестовете, чрез които са изследвани. Когато обаче са оставени да работят над задачи в своето лошо настроение и са помолени да си представят възможните негативни развития на ситуацията, се оказва, че се справят значително по-добре. Всичко това предполага, че те използват негативното си настроение, за да се мотивират и да се представят по-добре.
Песимизмът може да бъде по-полезен от оптимизма в ситуации, в които чакате новини за резултати и няма възможност да повлияете на самия резултат.
Когато крайният продукт от усилието не е толкова добър, колкото са се надявали оптимистите, те поемат по-съществен емоционален удар и изпитват по-силно разочарование, а следователно и негативен емоционален прилив, отколкото песимистите, които са го очаквали. Странно е, но този тип песимизъм може дори да помогне за повишаване на самочувствието. В едно проучване, провеждано години наред, за да проследи развитието на обектите си, онези, които са били отбранително настроени песимисти, са имали значително по-високи нива на самоуважение в сравнение с другите тревожни студенти.
Всъщност, тяхното самочувствие се повишава до почти нивата на оптимистите, наблюдавани през четирите години на проучването. Може би това се дължи на склонността им да избягват негативните резултати, които са предвидили.
Здравословното състояние на песимистите
Стратегията на отбраняващия се песимист да предвижда и предотвратява негативен развой на събитията, може да има някои ползи за здравния му статус.
Песимистите се притесняват повече за заболяванията, когато има епидемия, но реално това ги прави по-склонни да предприемат превантивни действия, които ги предпазват. Те мият ръцете си по-често и търсят медицинска помощ, преди да се появят усложнения на симптомите. Ако се окаже, че песимист страда от хронично заболяване, то негативният му поглед над обстоятелствата го кара да предприеме мерки за справяне със състоянието, вместо да се осланя на късмета.
При хроничните заболявания оптимистите вярват, че здравето им ще се подобрява в бъдеще, докато песимистите смятат, че тяхното здраве ще се влошава. Приемането на тази гледна точка може да накара песимистите да се ангажират с различни стратегии за справяне, които са необходими за туширане на симптоми като болка и обездвижване.
Ключовата разлика, която разделя отбранителните песимисти от другите хора, които мислят отрицателно (като тези, които просто са притеснени или депресирани) е начинът, по който те се справят със света и променящите се обстоятелства. Повечето хора несъзнателно избягват нещата, които повишават тревожността им или им докарват негативни емоции, а песимистите са готови да използват неприятните очаквания, за да мотивират активно вземане на мерки, за да поемат контрола и да доведат до по-приемливи резултати.
Изводът е, че да си песимист не е непременно лошо, макар че може да дразни околните. В крайна сметка това, което се случва, благодарение на песимизма, има значение.
