6. Момчето, с което щях да се срещам, разбра, че обичам фотографията. Затова той предложи да се видим много рано сутринта, за да мога да направя няколко снимки на мъглата. Беше ноември месец, времето беше наистина мразовито. Носех два фотоапарата и една голяма раница. След няколко часа ходене, той слезе малко надолу и извика, че към брега се откроявало прекрасна гледка. Направих няколко крачки след него и внезапно паднах във водата. Единствената ми мисъл тогава бе "Я виж ти колко кафява е водата!"

7. Моята първа среща протичаше толкова лошо, че платих на сервитьора 10 долара, за да разлее „случайно“ питие върху мен.

8. Предложих на момичето да отидем на кино на първата си среща. Беше ноември месец. Бе облечена с палто – с ярък шал, увит около врата. Бе красива и се усмихваше. 10 минути след началото на прожекцията осъзнах, че филмът не струва и пукната пара. Започнах да се въртя на седалката и да се чудя как да спася ситуацията. Започнах да се шегувам със сюжета. Тя се смееше, но така и не свали поглед от екрана – дори за секунда. Въобще не се интересуваше какво й говорех. Цяла вечер се стараех да разказвам шеги, но нямаше смисъл. По-късно ми призна, че няколко дни преди срещата си е контузила врата си и е трябвало да носи шина. Затова не е могла да обърне главата си към мен. Не е искала да отмени срещата, затова просто е скрила шината с шал.

9. Веднъж отидох на двойна среща с непознат. Моите приятели уговориха всичко. Казаха ми да донеса бутилка червено вино. Толкова съм непохватен, че още с влизането в къщата се спънах на прага на гостната, паднах и счупих бутилката в ъгъла на дивана. До този момент той беше бял. Това бе моментът, в който връзката ни приключи – още преди дори да е започвала.

10. 

Излязохме от метрото и се насочихме към подлеза. Тъкмо в този момент – самоуверена в червената си рокля и прекарала прекрасна вечер с младия мъж, в когото бях на прага да се влюбя – се спънах на паважа точно пред очите му и паднах в калта. Исках земята буквално да се разтвори и да ме погълне, за да си поплача. Той обаче ми помогна да стана, прегърна ме и ме успокои. Помогна ми да избърша кръвта и мръсотията от колената си. След това ме притисна към себе си и ме целуна. По-късно ми призна, че именно моята злополука му е помогнало да събере кураж и да предприеме тази крачка.

Източник: BrightSide