Много приятели нямат работа. Трябват им пари, но не си губят времето: развиват това, което могат, което ги влече, защото искат най-доброто. Дизайн, електронна музика, фотография, писане – все по често бившите им хобита стават професии. Междувременно работим какво ли не, през куп за грош и от трън, та на глог.
Денис беше отличник
в гимназията, гениален мързел. За ужас на роднините не го приеха в университет. Една година без работа, без да учи – класически провал. Но кодираше като луд. Имаше портфолио с много проекти – и започна да кандидатства. Неудобно ми е да ви кажа каква заплата получава в момента: каквато много 40-годишни специалисти могат само да сънуват.
Просто е добър.
Изкарва пари с таланта си, с това, че е следвал призванието си и се е развивал. Вече не иска да кандидатства, не му трябва „висше”.
Достъпът до толкова информация ни дава огромни възможности да следваме интересите си. Сами си намираме всичко, което ни интересува. Информацията не винаги е надеждна, но интернет е среда на натрупване, където количеството преминава в качество. Хакерският принцип важи с пълна сила: Направеното е по-добро от съвършеното. Добре е да нарушаваш някои неща, за да ги направиш по-добри. Ние работим с динамична информация в динамична среда.
А не сме неграмотни –
не обръщаме голямо внимание на правописа, защото можем да пишем програми, които го поправят. Грамотността ни отдавна не опира до писалката – владеем новите средства за общуване и информиране.
Създадохме социалните мрежи. Те възникнаха от нашата потребност да сме свързани и наложиха правилата си върху останалите. Зукърбърг стартира Facebook на 20. Не беше първият, но стана пример за много други. Непрекъснато четем как Google или Facebook купува за еди-колко си милиона компанията на 23-годишния Х. Кога по-рано толкова млади хора са имали възможност да стигнат толкова далеч?
