Сложният характер и драмите на Хемингуей
Хемингуей винаги се съмнявал в нещо.
Никога не вярвал на похвалите от читателите и почитателите си. В това отношение, не вярвал дори на близките си приятели!
Писателят е имал фобия към публичните изяви.
По ирония на съдбата, Хемингуей, който като малък е обличан като момиче от майка си, след години хваща най-малкия си син Грегъри да се облича в женски дрехи. Всъщност, от ранни години става ясно, че Грегъри (наричан Джиги) е травестит. Това е една от най-големите мъки в живота на писателя.
Баща му се самоубива, когато Хемингуей е на 28 години. Точно тогава започва неговата пристрастеност към алкохола.
Много хора са го обвинявали, че страда от мания за преследване, тъй като той често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи, на което всички се подсмихвали. Истината обаче е, че той наистина е бил следен от фБР и то лично по нареждане на Едгар Хувър. Разсекретени документи потвърдиха, че наистина е било така.
Всъщност, причината за интереса на службите към Хемингуей е, че през 1940 година, той работи в тясно сътрудничество със съветското КГБ и се подвизава под псевдонима Арго. Макар и провалил се като чужд агент, писателят е шпиониран през по-голямата част от живота си. Според някои това е една от причините за маниакалната му депресия, която довежда и до самоубийство му.
Хемингуей и жените
Отношенията на Хемингуей с жените са също толкова сложни и объркани както целия му живот.
Красавец с горещ поглед, философски размишлявайки за живота, Хемингуей бил особено привлекателен за жените, дори и за омъжените дами.
Той непрекъснато се влюбвал и често го съпътствали скандали, раздели и любовни драми... „Не мога по друг начин! - казвал той. – те подхранват творчеството ми и ме вдъхновяват. Но аз все пак се връщам при теб."
Като млад Хемингуей харесвал по-зрелите жени. Първата му любов Агнес и първите му две съпруги Хадли Ричадсън и Полин Пфайфър са по-големи от него.
Голямата си любов Агнес фон Куровски той среща по време на Първата Световна война в болницата в Милано, където се възстановява. Тя е девет години по-голяма от него и въпреки плановете им да се оженят, той се прибира в Америка, а тя се жени за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история, писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят.
Любовта му с Агнес, както и преживяванията му в Италия по време на войната са основата на романа „Сбогом на оръжията".
Три от четирите съпруги на Хемингуей са писателки журналистки.
С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда.
Когато се запознава с Полин Пфайфър (Файф), тя е най-добрата приятелка на тогавашната му жена Хадли. С Полин стават любовници и впоследствие тя става втората госпожа Хемингуей.
Години по-късно бракът на Полин е застрашен от Марта Гелхорн – третата госпожа Хемингуей.
Въпреки, че е имал четири брака и три развода и при непрекъснатите си любовни авантюри, Хемингуей е смятан за добър съпруг и баща.
Третата му съпруга, Марта Гелхорн е единствената, която сама инициира развода с него.
Три от жените на Хемингуей са съгласни с неговата слава на голям любовник. Четвъртата, обаче, е на друго мнение - според нея той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал и доста пуритански възгледа за любовта...
Котките на Хемингуей
Страстен почитател на котките, писателят отглежда странна порода шестопръсти котки. Когато му подарили първото животинче, то веднага било обгрижено и нахранено. Получило името Снежна топка.
Постепенно количество на котките в дома на писателя достигнало до 57! След смъртта му пухкавите потомци на Снежна топка, всички шестопръсти, си останали известни като „котките на Хемингуей". И до ден днешен в къщата-музей на писателя в Кий Уест, в качеството си на живи забележителности продължават да живеят няколко поколения от странната порода.
Депресията и самоубийството
Самоубийството е основен въпрос в някои от най-добри книги на Хемингуей. В апогея на славата си, Хемингуей написал: „Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия".
Баща му и по-малкият му брат също се застреляли. Години по-късно внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.
В течение на няколко години Хемингуей се борил с тежка депресия и влошено здраве. Той е лекуван с електрошокова терапия за маниакалната си депресия.
След последното си пребиваване в клиниката Майо, лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка.
Въпреки, че е установено самоубийството, вестниците съобщават, че е починал при инцидент. Пет години по-късно, последната му жена Мери публично оповестява истината.
Писателят се е застрелял с ловната си пушка Винченцо Бернардели (Vincenzo Bernardelli). Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.
Хемингуей оцеляващият
Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява Хемингуей през бурния си живот - две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дезинтерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен...
Но той винаги оцелява. Винаги се справя.
Не успява да се пребори единствено със себе си. На 2 юли 1961 г. Хемингуей взима любимата си пушка и изстрелва два куршума в главата си.
„Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна."
Обичаме те, Ърнест Хемингуей!
Източник: Гнездото
