Петър Дънов: Жената трябва да спаси света

Който дава, той се благославя. От това, което ви е дал Бог, давайте. Силният всякога дава.

Жената трябва да се проникне от една основна идея – да прилага любовта. И да се ръководи от следното правило в живота си: да не се свързва с лош мъж. Колкото и да обещава мъжът, че ще се поправи, не се поддавайте на това обещание. Първо да се поправи, тогава се свързвайте. Не се лъжете от мисълта, че като се ожените, мъжът ще се поправи. Женитбата не може да поправи мъжа. Тогава всичко е свършено.

Ако знаете какво нещо е злото, вие никога никого не бихте осъдили за нищо.

Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взема от вас, не ви обича. Този, който само дава, без да взема, също не ви обича. Този, който само взема, той не само вас, но никого не обича.

Груби сте, защото нямате вътрешна светлина. Вечер камъните са студени. Когато има вътрешна светлина, човек е мек, топъл, нежен. Щом загуби тази светлина, става студен и груб.

Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.

Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.

Някой казва за някого: “Не мога да го обичам този човек.” Щом ми каже това, аз зная, че той не обича Бога. Любовта превъзмогва всички мъчнотии. Когато човек обича, за него няма лоши хора.

Казваш на някой приятел: “Съжалявам, че съм те обичал.” Какво означава този израз? Значи, че не си в състояние пак да обичаш. И отминаваш. Върни се и поправи погрешката си. Как? – Кажи: “Радвам се, че те обичам.” В противен случай Господ ще съжалява, че и той те обича. “Понеже Бог те обича, и аз те обичам.” – Това ще трябва да бъде мярката.

Ако ти обичаш някого, каква нужда има той да те обича? Това е едно неразбиране. Ако аз съм изработил една стока, продавам я и всякога искам да получа нещо в замяна на стоката, та това не е никаква любов.

Ако дадеш пари някому, имаш ли право да си ги вземеш? – От човешко гледище – да! От Божествено гледище – не! Говоря за истинските отношения.

Мислите ли, че се иска много голямо знание да разберете един човек добър ли е или лош? Добрият човек гори и свети. Лошият човек нито гори, нито свети.

Никога не искайте един човек да ви плати повече, отколкото струва предметът. Щом не иска да ви плати, тогава нека мине от вас даром.

Искате хората да ви обичат. Дали ли сте нещо от себе си за тях? Жертвали ли сте нещо?

Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

Нещо те съблазнява, искаш на всяка цена да го имаш. Веднага си помисли, могат ли всички хора да го имат. И ако си отговориш, че не могат, тогава и ти се откажи. Това е благородно.

Да пазим чистотата и свободата на другите хора.

Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.

Не отивайте в един дом, когато сте болен. Не отивайте при ваш приятел, когато сте озлобен. Стойте в гората, ходете между дърветата и на тях се оплаквайте. Когато умът ви е спокоен и сърцето свободно, посетете приятеля си, отдайте му почит и обич.

Понякога правите нещо, за да угодите някому, но дали някой някому е успял да угоди? За да угодите, са ви потребни милиарди, и пак не се знае дали ще са доволни от вас.

Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.

На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ.

Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.