Постоянството не е абсолютното условие за постигане на успех, но определено е много важно. То се отплаща и носи преимущества, които обаче често пренебрегваме.
Не е зле онези от вас, които искат да напреднат в развитието си тази година, да вземат предвид всички изгоди, които носи редовното и старателно справяне със служебните задължения:
Постоянството поражда постоянство
Когато човек е в движение, той си остава в движение, освен ако на пътя му не се изпречи идеята за маратон в Netflix. Творческият ум е като машина – прекомерният труд го претоварва, а липсата на такъв води до образуването на ръжда. Поддържайте го във форма с умерено количество работа, така че да не хване паяжини.
Ако демонстрирате постоянство, никога няма да ви се налага да „рестартирате”. „Опитвам се да вляза в ритъм” – това са последните думи на много хора, чиито графици са толкова променливи, колкото и времето навън. Постоянното развитие поддържа работния дух и ентусиазма и увеличава усилията, които вие и екипът ви влагате в проектите си – когато всички виждат резултатите от общото постоянство, никой не би искал да е причината за провал.
Постоянството е по-важно от поставените цели
Когато Скот Адамс обяви, че „целите са за загубеняците”, социалните медии побесняха. Това, което той искаше да каже е, че процесът на постигане на целите е по-важен от самите цели. Може да искате да станете известен писател или пък направо да започнете да пишете по 1000 думи на ден, независимо от трудностите, пред които сте изправени. Може да си поставяте безброй срокове, в който да свършите нещо, или направо да започнете да полагате по малко усилия всеки ден.
Постоянството е жизненоважно за творческото мислене
Писането не просто предава идеи, то ги създава. Същото може да се каже и за творческия труд. Брус Лий е казал: „Ако прекарвате твърде много време в размисли върху нещо, съществува опасност никога да не го постигнете”. Обратното рядко е вярно, тъй като трудът изисква мисъл. Постоянството ви отвежда в свят, където добрите идеи сами ви откриват.
С постоянния труд идва и постоянното вдъхновение. Идеите не са кофа, която да се страхувате да не остане празна. Трудът поражда състояние на духа, в което новите идеи са неизчерпаеми. Когато работите върху нещо, което ви е приятно, стените като че ли падат и привидно безсъдържателните мигове разпалват вдъхновението ви. Трябва да се уверите, че си давате необходимото пространство – огънят гори, когато има място да диша.
Постоянството елиминира натиска от необходимостта да сте брилянтни
Носещи бреме, по-тежко дори от това на Атлас, креативните личности често попадат в капана на рутината, която изисква от тях да са безупречни във всяко едно отношение. Очакванията са огромен товар – не само тези на околните („Гледай чакането да си струва…”), но и онези, които имаме към самите себе си.
Колкото по-рядко творите, толкова повече хората ще тръпнат в очакване да видят поредното ви новаторско и забележително творение. Постоянството ви помага да се отървете от този товар. Колкото повече създавате, толкова повече от творението си ще трябва да изхвърлите. Както е казал Хемингуей: „За всеки 90 страници с глупости пиша по една страница-шедьовър, а после се опитвам да се отърва от глупостите.” Надявам се, че творите достатъчно, за да имате материал, който да пратите в кофата, защото дори гениалните личности не са имунизирани срещу несполуки.
