„Помогни ми да го направя сам“ – това е един от главните принципи на Монтесори-педагогиката. И е напълно възможно с правилна организация на пространствата у дома да помогнем на детето да бъде по-самостоятелно и, съответно, по-самоуверено.
Някои от вас може би ще попитат: „Толкова ли е важно да променяме домашната обстановка на детето?“ Мария Монтесори е смятала, че това е необходимо. Домът на възрастните, където всичко е устроено за потребностите на големите, не дава на малкото достатъчно възможности да се развива максимално.
Главната цел на промяната е да направи детето независимо от възрастните, доколкото това е възможно. Когато то расте в специално подготвено за това обкръжение, все по-малко и по-малко ще се нуждае от помощ от големите, ще осъзнава своите сили и ще усъвършенства навиците си.
В противен случай стаята най-вероятно ще изглежда така:
Първа стъпка: Направете дома безопасен
С раждането на бебето в дома настават всевъзможни промени, появяват се нови предмети и първото, което родителите трябва да обмислят, е как всичко да бъде безопасно. Не бива да има кътчета, които да представляват опасност, ако детето може да ги достига.
Как да обезопасите пространствата:
- Всички остри ъгли трябва да бъдат заоблени и уплътнени;
- На прозорците сложете ограничители, така че детето да няма достъп до тях;
- Обезопасете и контактите;
- Махнете всички кабели от пода;
- Поставете битовата химия на недостъпно място;
- Пренаредете и обезопасете всички клатещи се скринчета, масички и шкафове, или поне долните им рафтове.
Второ: Поставете нещата така, че детето да ги достига само
Седнете на пода и огледайте стаята от гледна точка на детските очи. Къде, например, се намира ключът на лампата? Хлапето трябва да може само да ги достига.
Има ли столче близо до тоалетната и/или мивката? Може ли детето само да вземе кърпа, за да избърше ръцете?
Може ли само да се качи и да слезе на стола край масата за хранене? В този план има лош вариант – столче за хранене. Лош, защото детето е негов „пленник“: седи, докато мама не реши, че може да стане.
Приемливата алтернатива е масичка и столче с ниски размери, подходящи за детето. И нека то само се грижи за себе си: да постила масичката, да я бърше, да прибира съдовете. Хубаво е, ако в неговата стая винаги има шише с вода и чашка – така винаги може да си сипе и да пие. Шишето трябва да е леко и малко, а чашката – устойчива.
Трета стъпка: Самостоятелността започва от антрето
Представете си как влизате с малкото вкъщи. Има ли за него удобно място, на което да седне, за да се събуе?
Има ли закачалка, подходяща на неговия ръст, на която да си закачи връхната дреха? Или то чака мама да го събуе и съблече, а дрехите и обувките му се прибират на места, до които то не може да достигне?
Продължава на страницата на Новите родители
