Речников запас, който не се изчерпваше до десет синонима за ходене по голяма нужда при децата
Общите ни разходки прераснаха в дълги обяди, които почти ми върнаха надеждата, че съм намерила оазис встрани от глутницата майки, превърнали меренето на белег от секцио в спортна дисциплина.
Разбрах, че съм се заблуждавала, когато тази жена се разсърди, че не съм ѝ казала за старта на записванията в една ясла в квартала. Тя: „Ти май опитваш да ме саботираш нещо?“. Аз: Unfriend.
В същото време се преоткрих с колега от вестника, който живееше наблизо и чиято връзка се беше развила светкавично като моята – искра и планове за дете месец след първата среща.
Събрахме се заради децата, но кликнахме моментално. Бяха ми нужни 20 минути лаф на пейка в парка, за да си задам въпроса „Как не сме го правили досега?“. Десет години по-късно тази двойка е щастливо емигрирала в Дубай, но сме си близки.
Истинският купон настъпи в детската градина, където бавно, но сигурно покрай приятелствата на децата ни се зароди стабилна другарска общност.
Ресторанти, почивки, откраднат час за бира или кафе по време на урок по рисуване, малко лични драми, раждане на втори деца (при тях, аз се разделих, но свирих край на мача с размножаването преди това).
И така до деня, в който забелязах, че в общия ни чат отдавна не се случва нищо, което да ме касае пряко. Децата ни учеха в различни училища и съвсем естествено комуникацията се разсъхна. Избрах опцията Leave and Delete без драма. Просто вече съм прекалено стара, за да поддържам бял шум в телефона си за бира на пейка в парка от една пролет до следващата.
Източник: Новите родители
