Ведра и безопасна среда
Добре де, ще каже някой, нима от всичко това следва, че жената изобщо не влияе на мъжа да заработва повече? Нима някой ще иска да заработва за този, който изхарчва всичко и го тормози?
Хващате се за проблема откъм грешната страна – ще ви отговоря аз.
Безусловно, в отношенията е много важна ведрата и безопасна обстановка. Много пъти съм писал за това и смята да пиша още повече. Безопасната и ведра среда е много приятна, никой не спори за това.
Само че за тази среда не е отговорна само жената. Тази среда се създава от двамата съпрузи. Подчертавам – от двамата. Наивно е да се говори само за жената, че е отговорна за психологическото състояние на семейството.
Двамата се вдъхновяват взаимно. Възхищението от другия е необходимо условие в отношенията и за това съм писал много и подробно. Не трябва да се акцентира само върху единия. Задача и на двамата съпрузи (ако, разбира се, искат щастлив брак) е постоянно да се възхищават, вдъхновяват, прегръщат, поддържат, изслушват, помагат и така нататък и тем подобни.
Забележете – и двамата, а не само жената.
Заучена безпомощност
Е добре, ще ми възразят някои, а какво жената не може ли да унищожи желанието на мъжа да заработва?
Тук съм съгласен – теоретично, разбира се, може. На теория.
Ако постоянно укорява, ругае, претендира, унижава и всичко в този дух, може да формира в човека заучена безпомощност (особено пасивно състояние на организма, открито през 1967 година от Мартин Селигман).
Но абсолютно същото може да направи мъжът по отношение на жена си.
И всичко това води до плоскостта на разрушаване на безопасната и ведра среда, за която писах по-горе, а не до плоскостта за заработване на пари.
А създаването на ведра обстановка е работа и на двамата, а не само на жената.
Каква е вредата?
Сега ще разберем защо е вредна тезата „жената вдъхновява мъжът да заработва“.
Първо, вредна е с прехвърлянето на отговорността. Оказва се, че жената е отговорна, а мъжът – напълно безотговорен.
Така че жената се втурва в напълно безнадеждна кауза и чувства безсилие и вина, а мъжът се оказва светена вода ненапита, а може дори и да укорява жената, че видиш ли „ти не се стараеш и всичко това е заради теб“.
Второ, тази теза е насочена в грешна посока за промяна.Парите се появяват вследствие на работа, а не на вдъхновение. За да заработиш повече, трябва да мислиш и да правиш (няма да навреди и малко късмет).
Но мъжът, заслепен от тезата за жената и вдъхновението, вместо да мисли и да прави нещо, чака кога жена му ще го вдъхнови. Той трябва да се замисли, да се огледа и прецени къде и как се заработва повече, а после да помисли как да попадне на такова място. Например, той работи като програмист и вижда, че повече получават тези, които са усвоили някакъв език за програмиране. Изводът? Върви и го научи, повишавай си квалификацията. Къде е тук вдъхновението? Тук трябва да се мисли и действа.
Трето, тази теза изкарва мъжа безволево животно, което само за себе си не струва нищо(това наистина намирисва на сексизъм). А в същото време мъжът, колкото и да е странно, е напълно годен субект, който може и сам активно да действа и да успява.
